— Кое точно е важното тук?
Пръстът на историка се движеше между числа, знаци и букви, изписани около хептаграма.
— Тези знаци означават нещо — отбеляза замислено той. — Забележи странните символи в рамките на хептаграма — кръгове и чертички. Извън него има поредица от числа, виждаш ли? Появяват се 38, 77, 57, 8… е, не са поставени там случайно.
Мария Флор посочи двете букви вдясно.
— И тези букви — N и W под него — отбеляза тя. — Какво означават?
Томаш се взря в тях. Как бе възможно подобно нещо да му убегне? Сега, предвид присъствието на N и W, той отново разгледа цифрите и знаците в хептаграма и решението бързо изплува в главата му. Зениците му се разшириха, сякаш отговорът го бе връхлетял с цялата енергия на мощна светкавица.
— По дяволите! — възкликна той и погледна приятелката си. — Това са координати! Белами ми е изпратил координати!
Нямаше нужда да казва нищо повече. Мария Флор вече бе разбрала.
Претърси стаята за лист хартия.
— Нима тук няма нищо за писане?
Историкът вече бе извадил бележника си от джоба на сакото. Махна капачката на химикалката със зъби и преписа координатите от гравюрата на големия пентаграм.
38˚57‘6,5”N
77˚8‘44”W
Слисани, двамата преценяваха редовете с ясното съзнание, че бяха открили истинска следа. Сякаш бяха получили просветление от отвъдното. Чувстваха се все едно Франк Белами общуваше с Томаш чрез големия пентаграм и го насочваше към място, където да разкрие мистерията около смъртта му. Сега разполагаха с координатите на това място.
Мария Флор първа се съвзе след изненадата от объркващото откритие. Вдигна поглед към бюрото и вниманието й бе привлечено от монитора.
— Компютърът все пак ще е от полза.
Включиха го и с нетърпение зачакаха да се появи нещо на екрана. Кликнаха върху иконката за интернет и с облекчение установиха, че имаха връзка със сравнително добра скорост.
— Чудесно! — прошепна Томаш, докато местеше стрелката на мишката към адресната лента. — Да видим.
Отвори страницата на някаква търсачка и придърпа клавиатурата към себе си, приготвяйки се да пише. Набра координатите, отбелязани в хептаграма, вписан в големия пентаграм, и компютърът зареди карта на света. Той приближи изображението, за да види указаното място, и очертанията на Съединените щати изпълниха екрана. Отново увеличи изображението, докато не го фиксира в една определена точка — мястото от координатите, отбелязани на големия пентаграм.
Двамата зяпнаха от изненада и останаха така три дълги секунди, със замръзнали като на снимка лица, смаяни от локацията и мястото, където Франк Белами ги бе изпратил, за да разплетат загадката. Томаш си мислеше, че познава шефа на дирекция "Наука и технологии". Смяташе го за коварен и безмилостен, но никога не бе допускал, че има такова извратено чувство за хумор. Според картата трябваше да се отправят към Вашингтон, окръг Колумбия, и по-точно към сградата на южния бряг на река Потомак.
Седалището на ЦРУ.
XL
Агенцията не се справяше добре. Едва след като вратата на Овалния кабинет се затвори след него, Хари Фъч даде израз на безпокойството си. Вечерният брифинг, който шефът на Националната служба за тайни операции към ЦРУ бе провел с президента на Съединените щати, като на срещата присъстваха и държавният секретар, министърът на отбраната и съветникът по националната сигурност, не бе минал добре.
Днес пред американското посолство в Триполи бе избухнала бомба, която бе разрушила едно крило в сградата и бе убила десетки, а ЦРУ не разполагаше с информация за извършителите на атентата, като се изключат някои неясни предположения като Ал Кайда в ислямския Магреб. Президентът не бе останал доволен от липсата на конкретни сведения и предупреди, че подобно нещо "не може да се случи отново", със заплахата, че "ще хвърчат глави".
Ядосаният заради мъмренето от президента Фъч знаеше чия е вината.
— Проклет да си, Белами! — изръмжа той през зъби. — Трябваше да умреш бавно, скапан кучи сине!
Бе се надявал изчезването на шефа на дирекция "Наука и технологии" да му разчисти пътя към "Квантово око" — големия проект на ЦРУ, който би му позволил да знае всичко по всяко време, но това още не се бе случило. Къде, по дяволите, старецът бе скрил проклетото "Квантово око"? Заместникът на Белами, Уолтър Халдерман, бе претърсил архивите на всички секретни проекти, разработени през последните години от "Наука и технологии", но не бе открил нищо. Абсолютно безполезен е този Уолт, каза си Фъч. Как е възможно да не открие "Квантово око"?