Когато наближиха билото, тракторът спря и Лайл скочи от кабината в ремаркето. Момчето беше техният официален шофьор и водач. Приклекна в средата на ремаркето. Изтрещя гръм.
Лайл изчака грохотът да заглъхне и заговори:
— Отец Рай каза, че може би ще поискате да посетите Пещерата на отшелника. Не е много далеч. Мога да ви заведа.
Ковалски потупа джобовете си с надеждата да намери пура.
— Нещо не съм в настроение да посещавам отшелници.
Грей не му обърна внимание и се обърна към Лайл.
— Каза, че си помагал на отец Джовани и че той е прекарал по-голямата част от времето при руините на стария манастир. А в пещерата отбивал ли се е често?
— Не особено. Само в началото. Не мисля, че след това е ходил.
Грей реши, че все пак е по-добре да огледа.
— Покажи ми я.
— И аз ще дойда — обади се Уолас. — Ще е жалко да измина целия този път и да не отдам почит на напусналия ни Мерлин.
Сарказмът в гласа му бе очевиден.
Грей погледна Рейчъл. Тя поклати глава. Все още изглеждаше леко замаяна и Грей не бе сигурен дали е от морската болест, отровата или двете заедно.
Скочи от ремаркето и се изненада, когато Сейчан направи същото.
Грей заподозря, че убийцата идва с тях не толкова от интерес към пещерата, колкото за да не остава сама с Рейчъл. Преметна раницата си през рамо и тръгнаха.
— Трябва да поговорим — каза Сейчан, без да го поглежда. Вървяха последни.
— Няма за какво да говорим.
— Престани да бъдеш такъв задник. Каквото и да си мислиш, имам точно толкова желание да съм в това положение, колкото и самият ти. Не отрових Рейчъл по свой избор. Знаеш го, нали?
Най-сетне го погледна.
Не й вярваше.
— Крайният резултат е същият. Получаваш каквото искаш, а другите плащат. — Остави яда си да проличи в тона му. — И как мина посещението ти при семейството на венецианския уредник?
Очите й се присвиха. Извърна се, наранена и гневна. Гласът й стана по-остър.
— Случващото се тук е дело на Гилдията, от началото до края. Използват неимоверни ресурси, за да открият този изгубен ключ. Виждала съм ги само веднъж да се мобилизират така. Когато търсехме костите на магите.
— Това пък защо? — На Грей никак не му се искаше да има вземане-даване с нея, но ако тя знаеше нещо, не биваше да го подминава.
— Не знам. Но каквото и да се случва във „Виатус“, това е само опашката на звяра. Подозирам, че Гилдията манипулира и използва корпорацията просто като свой ресурс. В това са най-добри. Същински паразити, които нападат тялото, изсмукват живота от него и продължават нататък.
— Но каква е крайната им цел?
— Да открият ключа. Но по-големият въпрос е защо ключът е толкова важен за Гилдията? Откриеш ли това, можеш да се окажеш една стъпка по-близо до него.
Млъкна, за да го остави да проумее чутото. Грей трябваше да признае, че е права. Може би трябваше да погледне на проблема от друг ъгъл, да се върне малко назад.
— Знаем, че от „Виатус“ са взели мумиите и са експериментирали с тях — продължи най-сетне тя. — Но телата са били открити преди три години. Значи години наред по проекта се е работело, без никой да узнае. А ето че точно когато отец Джовани отива във Ватикана, Гилдията се намесва. Всеки, който е по-навътре като мен, може да го усети. През последните двайсет и четири часа се изкараха на показ повече, отколкото съм ги виждала когато и да било. Именно това ме накара да отида в Италия и да намеря Рейчъл.
Грей усети как гласът й леко трепна, когато спомена Рейчъл.
— Уолас смята, че ключът може да е противодействие срещу някаква ранна форма на биологично оръжие. Ако Гилдията успее да сложи ръка върху ключа, ще контролира и оръжието.
— Може и да си прав, но интересът на Гилдията е много по-голям. Довери ми се.
Грей с мъка се застави да не реагира на последните й думи.
„Довери ми се“.
Нямаше правото да изрича точно това.
Уолас го спаси от отговора, понеже вдигна ръка и посочи надолу.
— Ето я!
— Просто си помисли — каза Сейчан. — Връщам се при трактора.
Грей продължи към пещерата. Лайл вече се бе пъхнал вътре. Входът не достигаше и до кръста на Грей, но след това пространството се разширяваше. Грей коленичи, извади фенерчето от раницата си и светна. Беше малка естествена пещера, в която нямаше нищо особено, ако не се брояха купищата боклуци.