Стресна я шумен плясък. Погледна през рамо и видя Уолас да стои зад нея, с една ръка на въжето.
— На ваше място не бих го направил — предупреди ги Ковалски отгоре.
— Млъквай! — озъби му се Сейчан.
После наклони глава и се заслуша. Различи гласа на Грей. Затвори очи и се напрегна. Указанията му едва се чуваха. Представи си го как е събрал длани пред устата си и вика.
— Вътре! Вертикална тухла! Над входа! Дръпни я!
Нужни й бяха и двете ръце, така че загаси запалката и се обърна в криптата. Затърси слепешката край входа, докато не откри тухлата, отговаряща на описанието на Грей. Докосна горната й част, намери вдлъбнатината и дръпна с все сила.
Чу се силно изщракване.
Задната стена на криптата се завъртя. Сейчан мярна уплашената физиономия на Рейчъл. Грей стоеше до нея.
— Заключихме се — обясни Грей. — Извикай останалите, но внимавайте с петото стъпало. То затваря вратата.
Стоящият зад Сейчан Уолас насочи фенерчето си към тях.
— Открихте входа? Блестящо! Направо блестящо!
След кратка препирня всички благополучно слязоха до тунела. Тъмният каменен коридор се спускаше стръмно надолу.
Ковалски отказа да дойде с тях.
— Вие продължавайте — извика им отгоре. — Аз ще си изчакам чадъра.
— Виж — каза Рейчъл. Фенерчето й освети бронзов лост на пода недалеч от основата на стълбището. — Мисля, че това отключва тайната врата.
— Сигурно така е влизал и излизал отец Джовани — рече Грей. — Но за всеки случай е по-добре изходът да си остане отворен.
Като предпазна мярка беше блокирал вратата с един камък. Сейчан оцени решението му по достойнство. Тя също предпочиташе да има открит път за отстъпление в случай на неприятни изненади.
Уолас насочи лъча на фенерчето, си в коридора.
— Средновековните монаси са правели скрити врати и тайни стаи в манастирите си. Абатствата били пълни с проходи като този. Това бил един от начините да се крият от мародери. Освен това тунелите им давали възможност да шпионират гостите си. През онези трудни времена знанието се е оказвало не по-малка защита от доспехите.
— Да видим тогава какво са криели тукашните монаси — рече Грей и тръгна напред.
Останалите го последваха. Сейчан вървеше последна.
Коридорът се спускаше стръмно, но краят му не беше далеч. Тунелът свършваше в куполно помещение. Други изходи нямаше.
— Би трябвало да сме точно под останките на кулата — каза Грей.
Уолас прокара длан по стената.
— Няма следи от длето или други инструменти. Това е естествена кухина.
Погледът на професора обаче си остана прикован към средата на камерата. В центъра й имаше масивен саркофаг. Беше висок до кръста и беше изработен от един каменен блок.
Зад него, до отсрещната стена, се издигаше келтски кръст.
Докато другите пристъпваха към саркофага, Сейчан огледа кръста. Не беше богато украсен като другите в манастирското гробище. Този бе гол и по-грубо оформен, поради което изглеждаше по-древен. Единствената украса бяха няколкото релефни спирали и кръглият елемент, който бе разделен на малки блокчета.
Останалите бяха насочили вниманието си към каменния ковчег и не обръщаха внимание на кръста. Стените му бяха неукрасени, капакът все още стоеше на мястото си.
— Възможно ли е това да е вечният дом на лорд Нюбъро? — попита Рейчъл.
Уолас прокара длан по грубата повърхност на капака.
— Прекалено е стар. Ако Нюбъро е някъде тук, по-скоро е погребан в някоя от запечатаните ниши. Този гроб е на някой друг. Освен това саркофагът е изработен от син пясъчник, от който са и неолитните изправени камъни. Явно е добит някъде другаде и после е докаран на острова. Много сериозно начинание. Аз лично предполагам, че това е гробът на някой от древните строители на кръговете, най-вероятно от кралско потекло.
— Като фоморианската кралица ли? — попита Рейчъл.
— Да, като нашата черна богиня — отвърна Уолас, но внезапно се намръщи и се наведе. Лъчът на фенерчето му освети косо стената на саркофага. Той прокара пръсти по камъка.
— Изглежда, някога тук е имало изображение. Някаква украса, може би дори надпис. Но някой го е заличил почти напълно.
Намръщи се още повече на това оскверняване.
— Ако саркофагът е от епохата на неолита, това сигурно е работа на монасите — каза Грей.