— И къде е останалата част от тялото? — добави Рейчъл.
— Било е преместено. Може би от Църквата. Може би от самия Малахия. Но са оставили пръста тук, каквато е била традицията по онова време. Смятало се е за грях да махнеш тяло от вечното му жилище, без да оставиш някаква част от него.
— Следа от човека — добави Рейчъл. — За да продължи да почива в мир. Вуйчо Вигор ми е разказвал за това. Било светотатство да се постъпи иначе.
Грей впери поглед в саркофага.
— Малахия е използвал собствената си Библия, за да запази реликвата. Явно е вярвал, че погребаният тук е бил достоен за тази чест.
Спомни си също разказа на отец Рай колко разстроен бил Марко в деня, когато се върнал от острова. Младият свещеник цяла нощ молил за прошка. Дали защото е откраднал реликвата и е осквернил гроб, осветен от светец от собствената му Църква? И ако да, какво го е накарало да постъпи така? Защо е смятал, че пръстът е толкова важен?
Рейчъл повдигна друг важен въпрос.
— Защо изобщо е трябвало да местят тялото?
— Може би за да го сложат на още по-безопасно място — предположи Уолас. — По времето на Малахия Англия и Ирландия били непрекъснато нападани от викинги. Островът нямал укрепления и бил силно уязвим.
Грей кимна.
— И ако са държали ключа в тази крипта, той би трябвало да е свързан по някакъв начин с погребаното тяло. И за да запазят знанието, тялото и ключът е трябвало да бъдат преместени на по-сигурно място.
— Но какво представлява този ключ, по дяволите? — попита Сейчан. — Какво търсим всъщност?
Грей погледна единствената друга следа, оставена им от отец Джовани. Отиде до стената и заразглежда написаното с въглен около кръста. Постави длан на стената. Какво се бе опитвал да разбере Марко?
Останалите се събраха около него.
Той погледна нагоре към келтския кръст. Едва сега осъзна нещо.
— Кръстът — каза и прокара пръсти по него. — Изработен е от същия камък като саркофага. Дори на допир се усеща така.
Уолас пристъпи по-близо.
— Прав си.
Грей се обърна към него.
— Значи кръстът не е бил поставен тук от Малахия или някой друг благочестив християнин, за да отбележи гроба.
— А е бил тук преди това.
Грей погледна кръста с други очи. Вече не виждаше в него християнски, а езически символ. Дали той съдържаше указания къде се намира ключът? От изчисленията на стената личеше, че отец Джовани се е опитвал да разбере нещо.
Грей насочи светлината на фенерчето към основата на кръста.
— Трите спирали долу. Имат ли някакво особено значение?
— Нарича се тройна спирала — каза Уолас. — Една, а не три. Вижте как трите части се съединяват и образуват един непрекъснат мотив. Същият знак може да се намери върху изправени камъни из цяла Европа. И подобно на много други езически символи, Църквата е възприела и този. За келтите той е символизирал вечния живот. За Църквата обаче бил идеалното представяне на Светата Троица. Отец, Син и Свети Дух. Всички вплетени в едно. Тримата, които са едно цяло.
Грей премести погледа си върху единичната спирала, която се намираше в средата на кръста, подобно на главина на колело.
Спомни си разяснението на Пейнтър за този символ. Как езическият кръст и спиралата често се срещали заедно, като се припокривали. Кръстът бе символ на земята. А спиралата — на пътешествието на душата от този свят в другия, подобно на струйка дим.
Вниманието на Грей се насочи към изчисленията на отец Джовани върху стената. Усещаше някакъв смисъл зад цифрите и линиите. Почти го схващаше, но същевременно той оставаше мъчително недосегаем.
Пристъпи напред, свали фенерчето и докосна кръглата част на кръста. Прокара пръсти по издълбаните черти.
„Като спици на колело“.
Мисълта изникна в главата му, докато продължаваше да се взира в спиралата в центъра. Преди малко я беше сравнил с главина на колело. Дори изглеждаше така, сякаш се върти.
И изведнъж се сети.
Може би го беше усещал от самото начало, но не можеше да се освободи от християнския символизъм. Сега, когато погледна кръста с други очи и се освободи от предразсъдъците, разбра какво не му дава покой.
— Това е колело — каза той.
Пресегна се по-уверено, хвана каменния кръг и го завъртя обратно на часовниковата стрелка, в посоката на спиралата.