„Който и да е нападателят, може да се върне“.
Тълпата постепенно проумя отрезвяващите вести и се смълча напълно.
Накрая от единия край се обади Карлсен. Хората около него бяха предимно гости.
— И какво ще правим в такъв случай?
— Някой трябва да излезе оттук. Да провери вратата. Ако е отворена, ще трябва да мине доста разстояние през отровни газове. Някой трябва да излезе навън и да доведе помощ. Останалите ще останат тук, където е все още безопасно.
— И кой ще излезе? — попита сенатор Горман.
— Аз — отвърна кратко Пейнтър.
Карлсен пристъпи напред.
— Но не и сам. Ще дойда с вас. Може да ви потрябва помощ.
Прав беше. Пейнтър не знаеше на какво могат да се натъкнат. Можеше да има частични срутвания, да им се налага да си пробиват път през купища изпотрошено оборудване. Можеше да потрябва повече сила, за да премахнат някое препятствие. Но Пейнтър погледна скептично Карлсен. Човекът не бе първа младост.
Карлсен прочете колебанията му.
— Преди два месеца пробягах половин маратонска дължина. Тичам всеки ден. Няма да ви задържам.
— Тогава идвам и аз — обади се сенаторът.
Явно Горман нямаше намерение да оставя убиеца на сина си без надзор. Честно казано, на Пейнтър също не му се искаше подобно нещо. Имаше купища въпроси към Карлсен. Въпроси, които можеха да се окажат жизненоважни за предотвратяването на евентуална екологична катастрофа.
Въпреки това предпочиташе двамата да останат тук.
Карлсен обаче излезе с довод, на който Пейнтър не можеше да възрази. Посочи към вратата и каза:
— Няма място за обсъждане. Дали ви харесва, или не, не можете да ме спрете да ви последвам. Идвам.
Пейнтър нямаше време за спорове. Нямаше власт да закопчае Карлсен с белезници за някой от рафтовете. Всъщност тук Карлсен имаше много повече поддръжници от Пейнтър.
— Тогава да вървим. — Пейнтър взе едно фенерче, намокри няколко шала и уви устите и носовете им. — Опитайте се да задържате дъх колкото се може повече.
Двамата кимнаха.
Инженерът намери отнякъде и очила, за да защитят очите си от нагорещения, изпълнен с пушек въздух.
Бяха подготвени максимално добре предвид обстоятелствата.
Пейнтър застана до вратата. Остави инженера от поддръжката да командва тук. При провал от тяхна страна той имаше достатъчно познания, за да опази хората колкото се може по-дълго.
— Когато отворя, налягането тук ще е по-високо, отколкото навън. Това означава, че част от кислорода в помещението ще бъде изсмукана. Така че затворете вратата веднага щом излезем и не я отваряйте, освен ако не ви почукаме. Ако изходът е блокиран, ще се върнем веднага. Ако не е, молете се за най-доброто.
— Не съм спирал да се моля, откакто видях бомбата — обади се инженерът със слаба усмивка.
Пейнтър го тупна по рамото и се обърна към Горман и Карлсен.
— Готови?
Получи две кимания в отговор.
— Отваряй — каза Пейнтър на инженера и се обърна към спътниците си. — Поемете дълбоко дъх.
Вратата се отвори с обезпокоително съскане и нахлу невероятно гореща вълна. Пейнтър се хвърли през процепа към тесния тунел. Имаше чувството, че влиза в сауна. Но тази пара изгаряше кожата не само с температурата си. Усети жиленето на химикал. Въздухът се оказа по-лош, отколкото бе предполагал.
Чу другите двама да трополят след него.
Щом излезе от напречния коридор в основния тунел, изключи фенерчето. Затаи дъх в буквалния и в преносния смисъл.
„Изходът освободен ли е?“
Впери поглед в абсолютно черния тунел. Не се виждаше нищо. Тунелът беше прав. Ако пътят беше открит, светлината дори от мъничка дупка щеше да свети като фар.
Забави ход.
Не бяха успели. Все още оставаха затворени в отровния кладенец.
Но след още няколко крачки напосоки очите му се приспособиха по-добре към тъмнината. Далеч в горния край на тунела през дима се долавяше едва различимо сияние.
Позволи си да въздъхне облекчено и да изпусне малко безценен въздух от дробовете си.
Надеждата се върна. Пейнтър включи фенерчето и затича. Не знаеше дали Горман и Карлсен са видели обещаващата светлина, но и двамата знаеха какво трябва да правят. Ако не видеха никакви признаци за светлина, трябваше да се върнат. Пейнтър обаче продължаваше напред и те разбираха какво означава това.