Успя да спре падането на Сейчан, като едва не си изкълчи рамото. Тежестта й обаче я повлече през ръба на саркофага. Единствено вкопчилият се в глезените й Уолас не им позволяваше да полетят към смъртта си.
Рейчъл с мъка си поемаше дъх. Сейчан се люлееше под нея, увиснала на якето си. Страхът й личеше единствено от това как стискаше с две ръце предницата на якето, за да не се изхлузи от него.
Рейчъл би я пуснала, но тази жена бе единственият й шанс да остане жива.
Подът отново се разтресе. Част от покрива се отчупи. Голяма плоча полетя надолу и се пръсна в шиповете.
Рейчъл затвори очи и се замоли за някакъв изход.
Ангелският отговор дойде от най-малко очаквания източник.
— Какво става, мамка му!?
Викът долетя от другата страна на наклонения под, където беше тунелът, водещ към криптата на лорд Нюбъро.
Беше Ковалски. Явно бе слязъл или защото бе изгубил търпение, или защото бе чул задействането на капана.
— Помощ! — извика Рейчъл, но гърдите й бяха стегнати, стомахът й — така притиснат, че думата прозвуча по-скоро като писукане.
— Ехо! — извика Ковалски. Явно не я беше чул.
— Ковалски! — изкрещя Грей.
— Пиърс? Къде си? Виждам само някаква яма и гола стена. Как сте се озовали от другата страна?
От мястото, където се намираше, би трябвало да се вижда единствено долната страна на фалшивия под. И ямата.
— Върни се и намери лоста! — изкрещя Грей.
— Какъв мост?
— Лоста! Нагоре в тунела! Дръпни го!
— А, ясно! Дръжте се!
Рейчъл погледна надолу към Сейчан, после към. Грей. „Дръжте се“. Това бе единственото, което можеха да направят.
— Побързай! — извика Грей. Ръката му отново започваше да се плъзга.
Гласът на Ковалски дойде малко по-отдалеч.
— Стига си ми давал зор!
Рейчъл се държеше с последни сили. Затвори очи и си представи стърчащия от пода лост. Беше го забелязала. Имаше резон именно с него да се управлява механизмът. Капанът можеше да убие евентуални крадци, попаднали тук, но създателите му би трябвало да имат някакъв начин да върнат нещата в изходно положение. Иначе те също биха изгубили достъп до ключа. Трябваше да има защитен механизъм извън камерата.
Но дали това бе именно онзи лост?
Замоли се интуицията на Грей да е вярна.
Миг по-късно отговорът дойде.
Целият под изведнъж завибрира. Помещението се разтърси, чу се стържене на камък върху камък. Подът отново започна да се накланя — но още повече — започна да се преобръща. Рейчъл не посмя дори да изпищи, когато започна да се плъзга по камъка. Всеки момент щяха да се изпуснат.
Изведнъж нещо зацепи. Подът спря толкова рязко, че ги разтърси до мозъка на костите. Отново се чу стържене и подът бавно започна да се движи в правилната посока.
Рейчъл се държеше с последни сили. Устните й се мърдаха, докато благодареше безмълвно на Бога.
Гледаше как ръбът се издига под краката на Грей и го повдига нагоре. Претърколи се от саркофага върху изправящия се под. Всички лежаха по корем и дишаха тежко. Дори Грей се бе свлякъл по задник до кръста.
Появи се Ковалски с фенерче.
— Ако сте свършили да си играете тук… Рейчъл го изгледа кръвнишки.
— Дойдох да ви уведомя, че бурята се засилва още повече. Лайл казва, че е по-добре да се поразмърдаме, ако искаме да се махнем от този затънтен остров.
Преди някой да успее да отговори, от тавана се отчупи още една плоча и удари пода като бомба. Последва я порой от вода и тухли. Кулата се срутваше.
— Навън! — извика Грей.
Всички скочиха и затичаха към изхода. Оглушителен трясък разтърси целия под и той започна да се клатушка. Нещо в древния механизъм се беше счупило.
Рейчъл изгуби равновесие и залитна, но Грей я улови през кръста и я бутна към тунела. Вмъкнаха се в последния момент, преди истински водопад от тухли и дъжд да се изсипе в помещението зад тях. Разнесе се оглушителен трясък.
Изкатериха се един след друг в бурята. Зашеметеният Лайл им предложи чадъри.
Рейчъл взе един, но остана с обърнато към небето лице. Искаше да усети дъжда по себе си.
„Успяхме!“
13:42
Грей се взираше в жалките останки от манастирската кула — купчина чакъл, пропаднала наполовина в земята. Водата вече започваше да се събира в дупката.