— Но пък момче… с което да мога да се боря, да ритаме, да ходим на риба…
Кат се помъчи да се освободи, но накрая въздъхна и се облегна на него.
— Можеш да правиш всичко това и с дъщеря си, сексистко прасе.
— Секси прасе ли ме нарече?
— Сексистко… уф, забрави.
Той се наведе и я целуна по устните.
— Предпочитам секси.
Тя промърмори нещо насред целувката. Монк не успя да я разбере, но след това настъпи доволна тишина. Прекъсна ги почукване на вратата и двамата се пуснаха. Кат стана и тръгна към вратата, като приглаждаше костюма си. Изгледа кръвнишки Монк, сякаш вината бе негова.
На прага стоеше Пейнтър.
— Господин директор…
Пейнтър я прекъсна и посочи към коридора.
— Тръгнал съм към свързочната. Имаме проблем в Рим.
Монк скочи от дивана.
— Грей ли?
— Че кой друг? — отвърна Пейнтър и забърза по коридора.
08:21
Рим, Италия
Ламборджинито се носеше право към втория мотоциклет. Грей не можеше да направи нищо.
Миг преди преследвачът да стреля, Ковалски прати напосоки куршум към колата. По предното стъкло плъзна паяжина. Колата поднесе — леко, но достатъчно, та стрелецът да изпусне целта точно когато дърпаше спусъка.
От дулото на гранатомета излетя димна спирала, профуча над главата на Ковалски и продължи по улицата. Улучи ъгъла на една сграда на следващата пресечка.
Дим, пламъци и тухли.
Ужасените пешеходци побягнаха във всички посоки. Коли се наблъскаха една в друга. Грей пръв стигна до кръстовището. Полетя през бъркотията, като се мяташе наляво-надясно в хаоса и дима, търсеше и най-малката пролука, за да се измъкне.
Сейчан и Ковалски го настигаха.
Блокираното от задръстването ламборджини рязко зави, качи се на тротоара и набра скорост, без да обръща внимание на пешеходците.
След кръстовището пътят бе чист. Грей даде пълна газ и полетя по улицата. Сейчан се пристрои от дясната му страна.
— Грей! — изкрещя Рейчъл в ухото му, пусна едната си ръка от кръста му и посочи напред.
Второ черно ламборджини излезе с поднасяне от завоя и полетя право към тях. Първата кола приближаваше отзад.
Рейчъл посочи наляво.
— Стълбите!
Грей видя покритата пешеходна алея между две сгради. Зави рязко наляво, като наби спирачки и се плъзна на цял метър по асфалта, след което изправи мотора. Завъртя газта и се понесе към каменните стъпала. Сейчан го последва с по-широк завой, но не изостана.
Ковалски псуваше при всеки изстрел с пистолета срещу двете спортни коли.
Щом стигна стълбите, Грей се приведе и даде още газ. Вдигна предното колело, достигна стъпалата и използва инерцията, баланса и първа скорост, за да се изкачи. За щастие, стъпалата бяха малко, след което алеята продължаваше. Но бе тясна и лъкатушеща.
Грей не намали. Надяваше се, че ревът на двата мотора ще разчисти пътя. Рискува да погледне назад. Улицата не се виждаше, но беше сигурен, че един или двама стрелци са скочили от колите, за да ги гонят. Самите автомобили вероятно заобикаляха, за да ги причакат в другия край.
Но къде извеждаше тази алея?
Получи отговора, когато неочаквано се озова на широк площад. По края му обикаляше улица. Грей излетя на откритото и зяпна масивната древна постройка, която изпълваше централната част. Издигаше се високо в небето.
Колизеят.
Но не беше време за гледане на забележителности.
— Имаме си компания! — изрева Ковалски и посочи надясно.
Грей се обърна. Двете ламборджинита излизаха на колелото.
— Грей! — извика Рейчъл и посочи наляво.
Беше се появило трето ламборджини, черно и лъскаво като другите две. Някой явно имаше куп пари за харчене.
Останал без друг избор, Грей полетя право през улицата, пресече всички платна и се озова в пешеходната част около Колизея. Това бе парк с бетонни алеи, тревни площи и асфалт. Пъргавината бе единствената им надежда за спасение. И скоростта.
За съжаление ламборджинитата също бяха пъргави и бързи.
И трите спортни коли отбиха от улицата, излетяха на площада и се понесоха към тях от двете страни.
Грей нямаше избор.
Е, щом искаха надбягване…
02:23
Вашингтон, окръг Колумбия