Меткаф го погледна изпитателно и зачака подробности. Пейнтър го остави да се тормози. Помисли си, че някой по-слаб човек би се пречупил пред този стоманен поглед. Самият Пейнтър дори не мигна.
Накрая Меткаф изсумтя раздразнено и се облегна назад.
— Е, казвайте какво се е случило.
Пейнтър позволи на раменете си да се отпуснат. Отвори папката върху бюрото, извади една снимка и я плъзна към генерала.
— Това е съдебномедицинска фотография на жертвата, убита във Ватикана.
Меткаф взе снимката и я заразглежда. Веждите му се сключиха — това бе неговият еквивалент на шок.
— Същият знак — каза той. — Жигосан на челото му, също като при сина на сенатор Горман.
— И при професора от Принстън — добави Пейнтър. Знаеше, че Меткаф вече е прочел доклада за случилото се в университета.
— Но какво общо има този свещеник със случилото се в Африка? Разбирам връзката на Джейсън с професора от университета, но това? — Меткаф плъзна снимката към Пейнтър. — Нищо не разбирам.
— Нашият агент в Италия — командир Грей Пиърс е намерил и пази жизненоважно парче от този пъзел. Толкова важно, че някой е бил готов да унищожи Колизея, за да се сдобие с него.
— И то е у нас?
Пейнтър кимна.
— Какво представлява?
— Все още се опитваме да разберем. Става въпрос за древен артефакт, вероятно свързан с археологически обект в Англия. Бих предпочел засега да не навлизам в подробности. По-добре е да се придържаме към онова, което е най-необходимо да се знае.
— И смятате, че не ми е необходимо да знам, така ли?
Пейнтър го погледна.
— Наистина ли искате да научите?
Отначало очите на Меткаф се присвиха гневно, после в тях се появи някакво мрачно веселие.
— Добро попадение. След случилото се в Рим може би не. Предполагам, че засега най-добрият курс е да се отрича.
— Оценявам решението ви — рече Пейнтър. И беше искрен. Това бе най-голямата свобода на действие, която бе получавал от този човек.
Но се нуждаеше от още повече.
— Каквото и да се случва, то далеч надхвърля границите на Италия — продължи Пейнтър. — И най-добрият начин да се доберем до истината е да не разгласяваме, че имаме пръст във всичко това.
Меткаф кимна в знак на съгласие.
— Преди събитията в Италия бях стигнал до заключението, че се нуждаем от повече информация за генетичния проект, по който са работили в лагера на Червения кръст.
— Имате предвид фермата на корпорация „Виатус“.
— Дотук с този проект е свързана смъртта на двамата американци — Джейсън и неговия професор. Как и защо — не знаем. И трябва да разширим разследванията си именно в това направление. Нужни са ни повече подробности. Информация, която може да се намери само на едно място.
— Имате предвид самата „Виатус“.
— Утре в Осло започва среща. Световна конференция по изхранването. Главният изпълнителен директор на „Виатус“ Ивар Карлсен ще участва в нея. Някой трябва да го притисне, да го накара да говори, да разкрие повече подробности за естеството на проучванията, които са провеждали в Африка.
— Чувал съм за репутацията на Карлсен. Не е някой балама. Твърдият подход изобщо няма да бъде от полза.
— Разбирам.
— Освен това той има могъщи приятели. Включително и тук, в Щатите.
— Това ми е известно.
Пейнтър разполагаше с пълното досие на Карлсен и компанията му. „Виатус“ си бе осигурила сериозни позиции в Съединените щати — финансиране на консорциум за биогорива в Средния запад, партньорство с една от големите нефтохимически компании, произвеждаща изкуствени торове и хербициди, и, естествено, няколко доста рентабилни съвместни патента с „Монсанто“ за генномодифицирани сортове зърнени култури.
— Всъщност вече знам за срещата в Осло — продължи Меткаф. — Един наш общ приятел ще участва в нея. Човекът, който поиска от АИОП отговори за убийството на сина му.
— Сенатор Горман? — Това изненада Пейнтър.
— Вече е в Осло. Въпреки обстоятелствата около смъртта на сина му, той си остава близък съдружник на Ивар Карлсен. Не ви препоръчвам да ядосате когото и да било от двамата. Всякакво разпитване на Карлсен трябва да се направи възможно най-дискретно.