Кат го изгледа свирепо. После го придърпа към себе си. Устните й се спряха над неговите.
— Вечният мъченик Кокалис.
— Какво…?
Тя го накара да млъкне с устни. Когато го пусна, той изпъшка и се наведе за още.
— Само гледай този път да се върнеш с всичките си чаркове — каза тя и смушка с пръст изкуствената му ръка.
Монк, който винаги бе по-бавният от двамата, все още се мъчеше да догони мислите й.
— Да не искаш да кажеш…
— Ох, Господи, Монк. Да, можеш да отидеш.
Заля го радост и огромно облекчение. На лицето му цъфна щастлива усмивка, която тутакси стана похотлива.
Кат прочете мислите му и постави пръст на устните му.
— Не, не искам дори да чувам майтапа, че си голямата тояга.
— Стига, маце… нима бих го направил?
Тя махна пръста си и го целуна отново. Той пъхна ръце под нея, сложи я в скута си и прошепна:
— Защо да го казвам, когато мога да го докажа?
22:15
Терни, Италия
Грей стоеше на пост до прозореца и се взираше в тъмната градина зад старата селска къща. Имаше и изглед към мястото за паркиране и минаващото наблизо шосе Виа Тиберина. Бяха изминали сто и трийсет километра, за да стигнат малкото градче в областта Умбрия, известна с древноримските си развалини и бани.
Рейчъл бе предложила да дойдат тук. Двуетажният чифлик бе превърнат в хотел, но все още пазеше голяма част от някогашния си чар със своите греди от кестен, тухлени сводове и железни светилници. Освен това бе изолиран и се намираше встрани от шумните пътища.
Въпреки това Грей продължаваше да е нащрек. След случилото се в Рим нямаше никакво намерение да рискува. И не беше единственият с подобна нагласа.
Забеляза червено огънче в градината. Не знаеше, че Сейчан пуши — но пък от друга страна, не знаеше почти нищо за нея. Тя бе неизвестна величина и излишен риск. Знаеше много добре заповедите от Вашингтон — да бъде заловена на всяка цена.
Но въпреки това тя бе пазила гърбовете им днес, а навремето бе спасила живота му.
Докато я наблюдаваше как обикаля градината, Грей чу водата в банята да спира със стон на тръби. Рейчъл беше приключила с душа. След цял час в канализацията всички имаха нужда от гореща вода и сапун.
— Душът е свободен — каза тя и се огледа. — Къде е партньорът ти?
— Слезе да вземе нещо за хапване от кухнята.
— О. — Тя остана на вратата с ръце на гърдите си. Внезапно се бе почувствала неловко. Не смееше да срещне погледа му. От началото на шеметната им среща не бяха оставали наистина сами. Грей знаеше, че трябва да се извърне, но не можеше.
Тя бавно отиде до леглото. Стъпваше внимателно все още пазеше левия си крак. Парацетамолът и ластичният бинт бяха помогнали на изкълченото коляно, но й трябваше най-малко още ден почивка. На леглото имаше купчина нови дрехи, все още с етикетите и опаковките; за нея — джинси, тъмносиня блуза и дълго до прасците палто.
Вървеше, притиснала хавлията като щит. Нямаше нужда да го прави. Грей много добре знаеше какво се намира под нея. Беше го изучил и с ръце, и с устни. Но в момента се раздвижи не само плътта му. А и спомените за топлината, за тихите думи в нощта, за обещания, които така и останаха неизпълнени.
Накрая все пак се обърна към прозореца, не от смущение, нито дори от учтивост, а от завладялото го усещане за загуба, от мисълта за онова, което би могло да бъде.
Чу я да отива до леглото, слушаше шумоленето на опаковъчната хартия. Рейчъл не се върна да се преоблече в банята. Беше свалила хавлията и се обличаше зад него. Грей не усети съблазън в поведението и, а по-скоро израз на непокорство, на предизвикателство. Тя знаеше, че действията й му причиняват болка и в същото време го засрамват.
Но пък всичко това можеше да е и плод на въображението му.
След като се облече, тя дойде при прозореца, застана до рамото му и каза тихо:
— Още е на пост.
Той не отговори.
Тя остана да стои мълчаливо до него. В градината долу внезапно лумна пламъче и освети лицето на Сейчан, която палеше нова цигара. Грей усети как Рейчъл се стяга. Тя го погледна, после бързо се извърна и отново отиде до леглото.
Преди някой от двамата да заговори, на вратата се почука. Влезе Ковалски, натоварен с голям дървен поднос и две бутилки вино под мишница.
— Румсървис — обяви доволно.