Веднага забеляза захвърлената на пода хавлия и очите му се стрелнаха между Рейчъл и Грей. Отнесе товара си до масата, като си подсвиркваше тихо. Остави подноса, но задържа бутилките.
— Ако не ви трябвам, смятам да взема дълга гореща баня. И под дълга разбирам наистина дълга. Сигурно ще изкарам вътре най-малко час.
Погледна многозначително Грей. Това според него минаваше за дискретност.
Рейчъл се изчерви.
Грей бе спасен от неловкото положение от мобилния си телефон, който звънна на нощното шкафче. Погледна си часовника. Най-вероятно бе Пейнтър. Взе телефона и отново отиде до прозореца.
— Пиърс — каза, след като превключи на криптирана връзка.
— Значи сте се настанили? — попита директорът.
— Засега.
Беше доволен, че има възможност отново да се съсредоточи върху належащата работа. Ковалски тръгна към банята с двете бутилки. Рейчъл седна на леглото и се заслуша в разговора. През следващите петнайсет минути Грей и Пейнтър правиха разбор — три убийства на три континента, извършените погроми, целящи покриването на случилото се, значението на езическия символ, който сякаш свързваше всичко това.
Пейнтър сподели плана си да пътува до Норвегия и да разследва „Виатус“ и изпълнителния й директор.
— Значи Монк идва? — попита Грей едновременно изненадан и зарадван за приятеля си.
— Заедно с Джон Крийд, новия ни генетик. Именно той дешифрира данните от имейла на Джейсън Горман. — Тонът на Пейнтър стана по-сериозен. — Което ни довежда до намереното от лейтенант Верона. Онова, което някой явно иска да бъде унищожено.
— Мумифицираният пръст.
Грей погледна Рейчъл. Бяха провели дълга дискусия във влака от Рим. Отец Марко Джовани провеждал разкопки в Северна Англия, в затънтен планински район край границата с Шотландия. Все още не разполагаха с повече подробности за обекта. Знаеха само, че някогашният студент на Вигор е проучвал корените на келтското християнство, когато езическите култове се смесили с католическата вяра.
Грей вече бе съобщил някои детайли на Пейнтър. Но не беше разказал онова, което му бе разкрила Рейчъл във влака.
— Господин директор, може би ще е по-добре да чуете това от лейтенант Верона. Не съм сигурен доколко е важно, но тя може да разкаже всичко по-пълно.
— Добре. Дай ми я.
Грей отиде до леглото и й подаде телефона.
— Мисля, че е по-добре ти да кажеш на Пейнтър каквото знаеш.
Тя кимна. Грей остана да стои до нея. След кратка размяна на любезности Рейчъл мина на странния въпрос за фикс идеята на свещеника.
— Преди да се разрази този ад в Рим, бях направила списък от публикувани статии и студии на отец Джовани, някои от които са от времето, когато е бил студент. Ясно се вижда, че е проявявал особен интерес към един специфичен мит на католическата вяра — въплъщението на Дева Мария, известно като Черната мадона.
Грей слушаше обясненията й с половин ухо. Познаваше темата. Беше изучавал сравнително религиознание, преди да постъпи в Сигма, и знаеше историята и загадките около култа към Черната мадона. През вековете, като се започне от самата зора на християнството, се появявали статуи и картини, в които Богородица е с тъмна или черна кожа. Тези изображения били дълбоко почитани и тачени. И до днес в Европа имаше повече от четиристотин, някои от които се отнасяха към единадесети век. Голяма част от тях все още бяха обект на почит — Черната мадона от Ченстохова в Полша, Мадоната на отшелниците в Швейцария, Гваделупската дева в Мексико. Списъкът бе дълъг.
Въпреки продължаващото почитане споровете около уникалните Мадони продължаваха. Някои твърдяха, че имат чудодейни свойства, а други твърдяха, че тъмната кожа се дължи не на друго, а на насъбралите се сажди от свещите или на естествено потъмняване на дървените статуи или мрамора. Католическата църква избягваше да признае наличието на някакви специални особености в тези изображения.
Рейчъл продължаваше да говори за фикс идеята на отец Джовани.
— Марко бил убеден, че в основата на келтското християнство е Черната мадона и че образът й представлява сливането на стария култ към езическата Майка Земя и новия на Дева Мария. През цялата си кариера е търсил тази връзка, опитвал се е да намери източника зад този мит.
Млъкна, явно за да изслуша въпроса на Пейнтър, след което отговори:
— Не зная дали го е открил. Но е попаднал на нещо, заради което е трябвало да умре.