— Монк, как върви при вас?
Монк чу накъсаните думи в ухото си, но щом махна дихателната маска, устата му се напълни с пяна. Блъсна вратата с надеждата да се отвори по чудо. Явно се беше заключила автоматично, след като вентилите се бяха активирали.
Може би имаше някакъв друг изход.
Преди да успее да помръдне, от тавана рукна вода и пяната веднага започна да се топи. Обемът й се сви съвсем за по-малко от трийсет секунди.
Монк погледна Крийд. Младокът стоеше като дръгливо мокро куче, което всеки миг ще се разтрепери. Очите му блестяха от шока.
— Противобиологична пяна — обясни Монк. — Използва се да елиминира патогени във въздуха. Би трябвало да сме добре.
В доказателство на думите му ключалката под лакътя му изщрака. Очевидно бе настроена според цикъла за стерилизация.
Подаде глава навън и чу ехтящи в коридора гласове. Фоайето с асансьорите се виждаше ясно. Вратата беше полуотворена и някой възбудено говореше нещо на норвежки. Монк видя нечия ръка в униформа.
Автоматичният протокол за безопасност бе вдигнал охраната по тревога.
Монк замръзна. Не можеха да се върнат в лабораторията с гъбите. Това бе първото място, което щяха да проверят. Оставаше само една възможност. Той излезе, бързо пресече коридора и постави длан върху четеца до другата врата. Затаи дъх, докато траеше сканирането. Не откъсваше очи от вратата към асансьорите и се молеше никой да не се появи точно сега.
Накрая ключалката изщрака. Той въздъхна и отвори вратата. Двамата с Крийд се втурнаха вътре.
Монк остави вратата открехната, колкото да наблюдават коридора.
Четирима охранители вървяха след някакъв служител с лабораторна престилка. Човекът имаше вид, сякаш току-що са го събудили. Явно не всеки имаше право на достъп до това ниво.
Монк остави вратата да се затвори и остана приклекнал до нея, за да чува. Вратата на другата лаборатория се отвори и затвори. В коридора бяха останали хора — Монк ги чуваше да си говорят. Не знаеше колко са. Според преценката му най-малко трима.
А сега какво?
— Направи малко място — каза Крийд зад него.
Монк се обърна. Партньорът му бе свалил канадката си и бе надянал престилката. Освен това бе избърсал косата си и я бе сресал грубо с пръсти. Влезе в преддверието. Докато Монк бе пазил при вратата, Крийд беше отишъл в голямото помещение с кошерите.
— Какво правиш? — попита Монк и го изгледа кръвнишки.
Крийд се дръпна настрани. Някакво движение зад вътрешната врата привлече вниманието на Монк. В другата стая се въртеше и събираше облак пчели.
— Какво си направил? — попита Монк.
Крийд вдигна ръка. Държеше метално чекмедже с кутийка.
— Откраднах царицата. — Посочи наляво. — И отворих кошера.
Монк се намръщи. От отвора, където трябваше да се намира едно от чекмеджетата, излиташе дебела колона пчели.
— Но защо? — попита Монк.
Пчелите зад вратата се събираха на все по-голям рояк.
— Определено са африкански — каза Крийд, докато оглеждаше откраднатата царица. — Много са агресивни.
— Това е страхотно, но… защо?
— За да се измъкнем оттук. — Крийд посочи вътрешната врата. — Отвори я по — мой сигнал. Но остани зад нея.
Монк започна да разбира. Отстъпи мястото си на Крийд и застана до вътрешната врата. Крийд застана до вратата към коридора, гледаше събиращия се рояк.
Облакът вече беше полепнал по стъклената врата и стените, привлечен от следата на царицата. Бръмченето стана толкова силно, че по кожата на Монк полазиха тръпки.
Крийд продължаваше да чака. Постави чекмеджето на пода. Роякът в другото помещение стана толкова гъст, че закри светлината.
— Готов — каза Крийд и се изправи. Монк хвана дръжката на вратата.
Крийд прокара за последен път пръсти през косата си, обърна се към вратата и я отвори. Монк не можеше да вижда от тялото му, но чу стреснатите възгласи на хората от охраната в коридора.
Крийд раздразнено им каза нещо на норвежки.
Докато онези се мъчеха да решат дали новопоявилият се е заплаха, или не, Крийд изрита чекмеджето по пода към тях и викна:
— Сега!
Монк отвори вратата и се сви зад нея.
Роякът незабавно излетя в преддверието като разгневен юмрук.