Крийд отстъпи назад и отвори изцяло външната врата. Пътят към царицата беше открит и роякът излетя в коридора на гъст облак. В пристъп на паника един от охраната стреля напосоки.
Груба грешка.
Монк бе чел достатъчно за африканските пчели, за да знае, че са много чувствителни към силния шум.
Последваха писъци, които само влошиха положението.
Крийд се втурна в преддверието и сграбчи Монк за ръкава. Време беше да се измъкват. Монк последва партньора си в коридора. Нямаше нужда да се крият. Четиримата от охраната се гърчеха в центъра на рояка, покрити с жилеща маса. Пчелите пълнеха устите им и се вмъкваха в ноздрите им.
Монк и Крийд спринтираха по коридора.
Няколко по-амбициозни пчели се впуснаха да ги преследват. Монк бе ужилен няколко пъти, но роякът остана в близост до царицата си. Дългокракият Крийд пръв стигна фоайето с асансьорите. Монк го последва и затръшна вратата след себе си.
Крийд извика асансьора и вратата незабавно се плъзна настрани. Кабината все още беше на това ниво. Втурнаха се вътре. Нямаха време да стигнат до сървърите, така че Монк заряза основната задача и натисна копчето за партера. Време беше да се махат оттук. Крийд не възрази.
Монк впери поглед в него.
— Добре се справи, младок.
— Сериозно? — Крийд се намръщи кисело. — Още ли съм младок?
Монк сви рамене. Излязоха от асансьора и забързаха през фоайето към изхода. Монк не искаше успехът на хлапето да му завърти главата. Докато вървяха в нощта, внезапно в ухото му зашепна ядосан и настойчив глас.
— Монк, докладвай.
Беше Пейнтър.
Монк включи микрофона си.
— Сър, в момента излизаме.
Последва облекчена въздишка.
— А задачата?
— Имахме малък проблем с едни пчели.
— Пчели ли?
— После ще обясня. В хотела ли ще се срещнем?
— Не. В момента пътувам към вас. Имам компания.
„Компания?“
— Промяна в плана — каза Пейнтър. — В Осло стана доста напечено, така че е време да си обираме крушите и да потърсим по-прохладно местенце.
Все още подгизнал от пяната и душа, Монк усещаше как нощният студ го пронизва до костите. „По-хладно от това?“ Докато пресичаше кампуса, Монк си представи Грей в някаква топла палатка до горяща печка.
„Проклет късметлия!“
16.
13 октомври, 00:22
Лейк Дистрикт, Англия
Пожарът продължаваше да бушува. Грей стисна юздите на жребеца си. Бяха оседлали понитата веднага. Нямаха никакво време за губене.
След първоначалната огнена буря пламъците бяха намалели до адски зарева навсякъде около тях. Плащ от гъст дим обгърна долината и скри звездите. На едно място танцуваха ослепителни езици — явно огънят бе стигнал до някой стар изсъхнал дънер. Останалата част от гората бе покрита със сняг и засега се съпротивляваше на пламъците.
Но групата съвсем не беше в безопасност.
Трябваше незабавно да се махнат от това място. Всяка секунда бе от значение — дебнеше ги още по-коварна заплаха. Торфените огньове се разрастваха под земята, разпространяваха се по тлеещите канали и по-дълбоките ями. Гората бе тъмна, но криеше под себе си същински огнен ад.
Уолас бе предрекъл, че цялата долина ще бъде погълната от пламъците за по-малко от час. Никакви спасители не можеха да пристигнат навреме. С помощта на сателитния си телефон Грей се бе свързал с Пейнтър, за да му обясни накратко ситуацията и да му предаде координатите им, но дори директорът се бе съгласил, че въздушната помощ не би могла да се мобилизира навреме, за да им помогне.
Бяха оставени сами на себе си.
Докато Грей яхаше коня си, един от тежките камъни на кръга падна — горящият под него торф беше поддал. От тъмната земя изригнаха пламъци. Другите камъни също почнаха да падат и да изчезват в огнени ями.
Това не беше естествен пожар на торфище.
Някой бе подпалил местността явно с намерението да унищожи археологическия обект — и всички на него.
Рейчъл поведе понито си до Грей, стискаше здраво юздите. Кобилата й въртеше очи и беше на ръба на паниката. Самата Рейчъл изглеждаше не по-малко уплашена.
Всички знаеха каква опасност ги грози.
Когато избухна пожарът, едно от понитата се бе освободило от коневръза и напълно обезумяло, мятайки глава, бе побягнало право към гората. Секунди по-късно се чу трясък. Избухнаха нови пламъци, последвани от ужасен писък.