— Защо ти трябваше да го правиш? — обади се Ковалски. — Сякаш си нямахме достатъчно грижи.
Грей не му обърна внимание и отиде до друг камък. Вдигна го, засили се и го метна към другия бряг, който се намираше на шест-седем метра от тях. Камъкът падна с глухо тупване и остана заровен в торфа и снега.
— Там все още е твърдо. Ако можем да стигнем отсрещната страна… — Грей се обърна към Уолас. — Колко са добри в скоковете тия планински понита?
Професорът погледна огненото корито и отвърна колебливо:
— Бива си ги. Но разстоянието също си го бива.
— Не че имаме голям избор — сподели мнението си Ковалски.
Някъде зад тях рухна поредното дърво.
— Така е — съгласи се Уолас.
— Аз ще съм първи. — Грей забързано се върна при коня си и вдигна ръка към Сейчан, за да й помогне да слезе.
— Идвам с теб — каза тя.
— Не. Тежестта ти само ще му попречи да…
— Да виждаш случайно свободни коне? — рязко го прекъсна Сейчан. — Трябва да яздя с някого. А твоят жребец е най-едрият.
Беше права.
Грей яхна коня. Останалите се дръпнаха настрани, докато го отвеждаше на достатъчно разстояние от брега.
— Дръж се здраво — каза Грей.
Сейчан се подчини. Обгърна го здраво през кръста и опря буза в гърба му.
— Давай — прошепна.
Грей се наведе напред в седлото, смуши коня и отпусна юздите. Жребецът, вече подготвен, сякаш знаеше какво иска ездачът му, полетя напред сред грохот на копита. Само след миг вече препускаше в галоп.
Грей усещаше мощта му. Тежкият му дъх оставяше пара зад тях. Шията му се опъна напред, докато набираше още скорост — и в следващия момент стигна ръба.
Стегнал всичките си мускули, жребецът скочи високо във въздуха. Грей изпадна в безтегловност и се повдигна над седлото с вкопчилата се в него Сейчан.
Полетяха над пламъците. Усетиха изпепеляващата им жега.
После стигнаха отсрещния бряг.
Грей се стовари обратно в седлото, като умело пое тежестта си с помощта на стремената. Жребецът продължи още няколко крачки, за да убие инерцията. Грей дръпна юздите и бързо го обърна назад.
Сейчан продължаваше да се притиска към него.
Грей се върна до огненото корито и въздъхна с облекчение. Махна с ръка на останалите да го последват. Все още не се доверяваше на гласа си. Трепет премина през цялото му тяло, но ръцете на Сейчан го държаха все така здраво.
— Успяхме — промълви тя в гърба му.
Другите побързаха да ги последват. Уолас прелетя над коритото с Руфъс в скута си. Грей се възхити на стареца. Определено си го биваше в язденето.
Рейчъл бе трета. Отведе коня си назад и гладко ускори към реката. Грей можеше и да има най-едрото пони, но това на Рейчъл бе най-бързото. Стигна до ръба, но нещо не стана както трябва.
Едното копито се хлъзна, понеже брегът под него се изрони.
Грей моментално разбра, че Рейчъл е в беда. Скокът бе прекалено нисък.
Нямаше да успеят.
Рейчъл ахна. Гледаше право надолу в огненото сърце на пожара. Нямаше да успее. Обгърна я изпепеляваща жега.
Чу разтревожени викове.
Предните копита удариха в твърдия торф на отсрещния бряг, но задницата на кобилата попадна в тлеещия ръб на огнената река.
Ударът стовари Рейчъл по корем върху врата на понито. Останала без въздух, тя изпусна юздите и изгубила равновесие, се плъзна назад към пламъците.
Под нея горката кобила пищеше в агония и се мъчеше да се освободи, което само разпалваше пламъците още по-силно.
Рейчъл се плъзгаше назад. Успя да се хване за седлото. Огънят подпали подметките й. Полудялата от болка кобила се мяташе и всеки момент щеше да я хвърли. Още по-лошото бе, че започна да се килва настрани.
— Дръж се! — изкрещя някой.
Рейчъл погледна нагоре. Беше Сейчан — метна се напред и сграбчи юздите на кобилата. Грей застана до нея и се опита да хване оглавника.
Двамата заедно се мъчеха да задържат кобилата да не се преобърне.
Сейчан уви юздите около ръката си, седна на земята и заби пети в торфа. Кобилата бясно мяташе глава и Грей я изпусна, след което отново се хвърли напред.