В крайна сметка сенаторът успя да се измъкне и вината за това не бе нейна. Имаше изричната заповед да не преследва тъмнокосия агент на Сигма. Не тя го беше извикала в хотела.
Въпреки това безпокойството не й даваше мира. Чувстваше се напрегната и й беше студено. Пристъпи по-близо до огъня, загърната плътно в робата си.
Най-накрая телефонът завибрира. Тя отговори незабавно.
— Разбрах, че операцията в Англия продължава по план — каза гласът.
— Да. — Позволи си в гласа й да прозвучи мъничко гордост.
— И че сенатор Горман е избягал.
Причерня й. Цялата й самоувереност се изпари, когато чу тона му.
— Да — застави се да отвърне тя.
Мълчанието се проточи. Сърцето на Криста затуптя в гърлото й.
— Значи можем да продължим с втория етап от плана.
Криста потисна дългата въздишка на облекчение, но остана объркана.
— Второ ниво ли?
— Да започнем да разчистваме в подготовка за края на играта.
— Сър?
— Ешелонът се събра и обсъди възможните сценарии. Накрая се стигна до решение, че няма особен смисъл да продължаваме отношенията си с „Виатус“. Смятаме, че Ивар Карлсен бързо започва да се превръща в пречка. Особено след някои странни събития в изследователския му център, които се случиха тази нощ. Сега ни е най-удобен като изкупителна жертва, която да отклони вниманието от нас.
Криста си заповяда да мисли студено, да влезе в новата си роля.
— Разполагаме с всички необходими изследвания — продължи гласът. — Онова, което започна Ивар Карлсен, не може да бъде спряно и в крайна сметка ще ни е от полза независимо с или без него.
— Какво трябва да направя?
— Ще отидеш с него до Свалбард според плана и ще чакаш по-нататъшни заповеди. Доколкото разбирам, решил е да замине по-рано от очакваното.
— Поредната буря се задава по-бързо, отколкото се очакваше. Иска да е сигурен, че лошото време няма да осуети замисъла му.
— Много мъдро от негова страна. Защото наистина се задава буря. — Гласът сякаш се отдалечи. — Е, получи си заповедите.
Връзката прекъсна.
Криста стисна телефона между дланите си. Приближи се още повече до огъня, но не намери топлина. Стоеше неподвижно, изгубила представа за времето. С мъка си поемаше дъх.
Зад нея се разнесе глас:
— Няма ли да си лягаш, Криста?
Тя извърна глава. Ивар Карлсен стоеше гол на прага на банята. За възрастта си беше много стегнат, с плосък корем и силни и мускулести крака. И, което бе по-важното, не му трябваше хапче, за да се прояви.
— Всичко наред ли е? — попита той.
— Всичко е идеално.
Тя се обърна към него. Пусна телефона в джоба си, развърза колана на робата и я остави да се свлече от раменете й. Стоеше с гръб към пламъците и много ясно усещаше топлината им и ледения мраз в стаята.
Стоеше там, където й беше мястото.
Между леда и огъня.
Трета част
Семената на унищожението
18.
13 октомври, 08:43
Над Норвежко море
Слънцето беше ниско над хоризонта. Там, където отиваха, през късната есен имаше малко дневна светлина. Архипелаг Свалбард се намираше на половината път между северния бряг на Норвегия и Северния полюс. По-голямата част от сушата му беше погребана под ледници и архипелагът бе дом предимно за елени и бели мечки.
Дори свети Никола трудно би нарекъл подобно място свой дом.
Но за момента Пейнтър се наслаждаваше на салона в кожа и махагон на частния самолет — „Сайтейшън Соврин“, уреден от Кат. Освен това тя беше променила бордния лист и ги бе писала като директори на някакъв въглищен консорциум. Прилично прикритие. Въгледобивът бе основната индустрия на архипелага.
Салонът беше за седем души, така че за четиримата имаше предостатъчно място да се разположат удобно. Успяха да подремнат — имаха нужда след дългата нощ, — но след по-малко от час щяха да кацнат в Лонгир, най-голямото населено място на островите.
Пейнтър се облегна в коженото си кресло. Срещу него седеше сенатор Горман. Монк и Крийд деляха съседното канапе. Беше време да свалят картите на масата, да уточнят плана на несигурната игра, която им предстоеше.
Пейнтър знаеше, че трябва да действат бързо, още от мига, в който колелата на самолета докоснат пистата. Бяха напуснали Осло, знаейки две неща. Първо, че там вече е доста напечено — прикритието на Пейнтър бе разбито, а сенаторът беше преследван. И второ, че основният заподозрян вече е напуснал града и пътува към същите замръзнали острови, към които летяха в момента. Това бе най-добрият им шанс да притиснат Карлсен и да получат някои истински отговори.