— И това е същата царевица, която са тествали в Африка? — попита Монк.
— Не точно, но от същата генетична линия.
— И вероятно също толкова нестабилна — добави Пейнтър. — Нищо чудно, че са изгорили опитната си ферма в Африка. Котката вече е излязла от торбата.
— Не разбирам — каза Монк. — Как е възможно семената вече да са засети? Ами проучванията за безопасност?
Горман поклати глава.
— Проучванията за безопасност на генномодифицираните храни са виц. Дори хранителните добавки се тестват повече от тях. За генномодифицираните храни няма официално одобрени предписания за безопасност и там се разчита предимно на самоконтрола. Одобряването се основава на филтрирани или направо фалшифицирани доклади на производителите. Ще ви дам един пример, за да получите представа. От четиридесетте генномодифицирани култури, одобрени миналата година, само осем имат публикувани резултати от проучвания за безопасност. А конкретно за семената на „Виатус“ — те не са предназначени за консумация от хора, така че представляват още по-малък интерес за която и да било агенция. И освен това… аз помогнах за прокарването им.
Сенаторът затвори очи и поклати глава.
„Нищо чудно, че Карлсен е имал нужда от него“, помисли си Пейнтър.
— Все пак, ако царевицата не е за човешка консумация, може би има възможност за ограничаване на опасността — каза Монк.
Крийд най-сетне се включи в разговора и бързо попари надеждата му.
— Така или иначе ще попадне в храната на хората.
Всички се обърнаха към него.
Най-новият член на Сигма сякаш се сви под вниманието им, но запази присъствие на духа.
— След случилото се в Принстън се поинтересувах повече от генномодифицираните култури. През двехилядната година генномодифицирана царевица на име „Старлинк“, която не е била одобрена за човешка консумация, подобно на сорта на „Виатус“, е била открита в хранителни продукти в цялата страна. Повече от три хиляди марки. Имало подозрения че предизвиква алергични реакции, и се стигнало до изземане на продукцията. Компанията „Келог“ трябваше да спре производството си за две седмици, за да се освободи от замърсяването. Сенаторът кимна.
— Спомням си. Правителството трябваше да купи акции на „Келог“, за да спаси индустрията. Струваше ни милиарди.
— И това е само един от многото подобни доклади за чужди генномодифицирани продукти, озоваващи се в храната за хора. — Крийд погледна Пейнтър. — Освен това има нещо много по-тревожно.
— Какво?
— Разпространението на полените и генетичното замърсяване.
Пейнтър се намръщи и му даде знак да обясни по-подробно.
— Няма начин да се ограничи разпространението на полените на генномодифицирана култура. Вятърът я разнася в съседните поля. Открити са семена, покарали на петдесет километра от мястото, където са били засети. Така че не се заблуждавайте. Където и да е засята царевицата на „Виатус“, тя ще се разпространи и другаде.
— А генетичното замърсяване?
— То е още по-голям проблем. Има случаи на генетични промени, предавани от модифицирани видове на диви, при което замърсяването се разпространява на генно ниво в цялата биосфера. А при нестабилността, забелязана от доктор Малой в царевицата на „Виатус“, според мен тази вероятност е още по-голяма.
— Значи искаш да кажеш, че Средният запад може да бъде замърсен? — попита Монк.
— Още е много рано да се каже — намеси се Пейнтър. — Нуждаем се от още отговори.
Въпреки това Пейнтър си спомни какво е открил Грей в Англия. Мумиите в торфеното блато били пълни с гъби, точно като телата в лабораторията. Дали Карлсен неволно бе пуснал този организъм в света?
Даже още по-лошо — ами ако не е било неволно?
Ясно беше, че Карлсен е манипулирал сенатора, за да осъществи замисъла си. Но каква бе целта му с всичко това?
Само един човек можеше да отговори на този въпрос.
Пилотът прекъсна мислите му.
— Започваме да се спускаме към Лонгир. Моля, затегнете коланите и се пригответе за кацане.
Пейнтър надникна през прозореца. Слънцето най-сетне започна да се издига. Беше крайно време да си поговори с онзи човек. Погледна си часовника. Имаше и една друга грижа, докато самолетът се спускаше към замръзналия архипелаг. Грижа, която с всеки изминал час будеше все по-голяма тревога.