Тръгна надолу по тунела. Той свършваше с перпендикулярен коридор, от който започваха трите хранилища за зърно, всяко запечатано с въздушен шлюз. Останалите все още слушаха речите, така че за момента тя остана сама и имаше възможност да събере мислите си.
Облегна се на вратата на едно от хранилищата и стисна телефона в джоба си. Не се беше чувала с началника си. Какво трябваше да направи? Той й бе казал, че ще се погрижи за човека на Сигма, а ето че агентът бе тук, при това със сенатора. Трябваше ли да действа на своя глава? Или да чака заповеди? На нивото, на което се намираше в организацията, от нея се очакваше да мисли в движение и да импровизира при нужда.
Задиша дълбоко и остави плана да се оформи. Ако се наложеше да действа, щеше да го направи. Засега просто щеше да наблюдава как се развиват нещата. Но това не означаваше, че не бива да вземе предпазни мерки.
Извади телефона. На такава дълбочина нямаше никакъв шанс да получи сигнал от клетката, но след като бяха пристигнали, бе намерила повод да се отдели от Ивар и намери външна линия в компютърната зала на офиса. Беше прикачила усилвател, така че сега можеше да използва телефона си и в хранилището.
Набра номера с една ръка. Хората й чакаха в готовност в Лонгир. Време беше да ги задейства. Когато вдигнаха, кратко им заповяда да затворят всички пътища към планината. Не искаше изненади.
След като приключи, се почувства донякъде по-спокойна. Най-много от всичко я изнервяше чакането. Отметна един непокорен кичур на перуката си. Трябваше да отиде до тоалетната да си оправи грима.
Но преди да направи и една крачка, телефонът в ръката й завибрира. Цялото й тяло изстина и затрепери в синхрон с апарата. Тя го вдигна до ухото си.
— Да?
Познатият глас най-сетне й предаде заповедта. Беше проста и директна.
— Ако искаш да живееш, изчезвай веднага оттам.
19.
13 октомври, 10:13
Абърдарън, Уелс
Грей спускаше джипа по дългия път между хълмовете към църквата до морето. Бяха пътували цялата нощ, като се редуваха зад волана и дремеха през останалото време. Всички бяха изтощени.
Видя в огледалото, че Рейчъл се взира през прозореца. Изобщо не беше мигнала. Очите й изглеждаха кухи. Често слагаше длан на корема си, явно уплашена от онова, което кипи в нея — биотоксин, който щеше да я убие за три дни.
В другия край на седалката жената, която я беше отровила, не изглеждаше особено разтревожена. Бе проспала по-голямата част от нощта. Не се боеше, че могат да се измъкнат. Не можеха дори да рискуват да се обадят за помощ. Ако я пленяха, Рейчъл със сигурност щеше да умре.
— Професоре — каза Грей достатъчно високо, за да размърда дремещия между двете жени Уолас. Руфъс се надигна от задната част и проточи врат.
— Стигнахме ли? — кисело попита Уолас.
— Почти.
— Крайно време беше, по дяволите.
Бе дълга нощ. Бяха напуснали Лейк Дистрикт и бяха поели по познати на д-р Бойл пътеки. Много преди изгрев-слънце стигнаха планинското село Сатъртуейт и оставиха понитата в една нива, а Грей отмъкна един стар ландроувър.
Но преди това, по време на дългото яздене, Грей бе разпитал надълго и нашироко професора за предмета, който им бе наредено да открият — ключа към „Книгата на Страшния съд“. Според Уолас имало легенда, че в тайнствения й латински текст е скрита карта за някакво нечувано съкровище.
— Всичко това са пълни глупости, казвам ви — пренебрежително бе завършил Уолас и бе погледнал многозначително към Сейчан.
Тя само бе свила рамене. Имаше заповеди и ги изпълняваше.
Трябваше обаче да намерят някаква следа, така че Грей разпита Уолас за пътуванията на отец Джовани и по-точно къде е отишъл ватиканският археолог, след като е посетил каменния пръстен в торфеното блато. Уолас не знаеше много подробности, тъй като отец Джовани с времето бе станал много потаен. Но все пак се сети за нещо важно.
— След откритието в Лейк Дистрикт Марко отиде да проучи друго място, белязано като „опустошено“ в Книгата на Страшния съд, най-странното от всички записани всъщност.
След това обясни, че един остров в Ирландско море бил първият, описан по този странен начин в книгата. Остров Бардси се намираше срещу уелското крайбрежие. Според Уолас отец Джовани заминал да говори с някакъв свещеник, който познавал много добре историята на острова.