Именно към свещеника пътуваха в момента. След като напуснаха Лейк Дистрикт, караха на юг цяла нощ, върнаха се в Ливърпул и оттам продължиха в Уелс. Целта им се намираше на върха на Уелския полуостров — дълъг пръст, сочещ право към Ирландия.
Остров Бардси се намираше на няколко километра в морето. Грей забеляза сиво-зелената му гърбица на фона на притъмняващото небе. Беше малко парче суша, дълго не повече от три километра. Дъждовен облак премина над билото му и бавно се насочи към брега.
За щастие непосредствената им цел се намираше много по-близо. Църквата „Сейнт Хайуин“ се издигаше над брега, брулена от ветрове и вълни. Именно оттук отец Джовани бе започнал търсенето си.
Църквата бе от сив камък, с покрит с плочи покрив. Големите готически прозорци се взираха към мрачно гробище. Постройката гледаше към малко рибарско село с разноцветни каменни къщи и криволичещи улички.
Слязоха от колата и се присвиха от студения вятър откъм морето. Вълните се разбиваха тежко в брега. Миришеше на водорасли и сол.
— Ще остана при колата — каза Сейчан. — Не искам някой пак да я открадне.
Грей не си направи труда да й отговори — тя не заслужаваше никакъв отговор.
Доволен, че се е отървал от нея, Грей поведе останалите покрай църквата към жилището на енорийския свещеник. По пътя се бяха обадили по мобилния телефон на Сейчан в църквата и си бяха уредили среща с отец Тимъти Рай. Свещеникът бе поласкан от интереса им, докато не научи причината за посещението.
— Марко е мъртъв?! — бе възкликнал смаяно. — Не мога да повярвам. Видях го само преди няколко месеца.
Грей се надяваше, че свещеникът разполага с информация, която да им е от полза.
Преди да стигнат до вратата, тя се отвори. Свещеникът се оказа по-възрастен, отколкото създаваше впечатление по телефона. Беше слаб като клечка, сало с няколко кичура коса на темето. Носеше увиснал вълнен пуловер. Забърза да ги посрещне, като се подпираше на чворест бастун. Усмивката му бе топла и приветлива.
— Да се скрием от вятъра, преди да ни е избил зъбите. — Отец Рай им махна с кокалеста ръка да влязат. — Сложил съм чайника на печката, а старата Маги донесе чиния ягодови кифли. Най-добрите в цял Уелс.
Влязоха в стая с дървен под и толкова нисък таван, че Ковалски трябваше да се наведе. Стените бяха от същия камък като църквата, а в малката камина радостно играеха пламъци. Дългата маса бе подредена за късен сутрешен чай.
Стомахът на Грей изкъркори, когато усети аромата на ягодовите кифлички, но не искаше да се застояват много дълго. Времето го притискаше, а тревогата стягаше гърдите му. Погледна Рейчъл. Възрастният свещеник вече си я беше харесал и я водеше за ръка към масата.
— Ти ще седнеш тук. До мен.
Уолас все още стоеше на прага с Руфъс, явно несигурен дали не трябва да остави кучето навън на студа.
— Какво чакате там? — сгълча ги свещеникът. — Влизайте, че ще измръзнете.
Поканата беше за двамата. Руфъс реагира преди Уолас — насочи се право към огъня, сви се на кълбо и въздъхна доволно.
Щом всички се настаниха, Грей взе думата.
— Отец Рай, можете ли да ни кажете защо отец Джовани…
— Горкото момче — прекъсна го свещеникът и се прекръсти. — Да почива в мир. — Обърна се и потупа Рейчъл по ръката. — Ще се моля и за вуйчо ти в Рим. Зная, че е бил добър приятел на Марко.
— Да. Благодаря ви.
Свещеникът се обърна към Грей.
— Марко… нека помисля. За първи път дойде в църквата преди около три години.
— Тоест малко след като посети разкопките ми — добави Уолас.
— След това се отбиваше доста често, обикаляше цял Уелс. Разговаряхме за какво ли не. А през юни се върна от остров Бардси. Беше много развълнуван. Все едно нещо му беше изкарало акъла. Цяла нощ се моли в църквата. Чух — не че съм подслушвал, да не си помислите нещо — как отново и отново моли за прошка. Когато на сутринта се събудих, вече го нямаше.
Грей се върна на първото му посещение.
— Когато отец Джовани е дошъл тук за първи път, каза ли какво търси?
— Да. Беше тръгнал на поклонение на остров Бардси. Подобно на мнозина преди него. Да отдаде почит на мъртвите.
— Какви мъртви?
— Двайсетте хиляди светци, погребани в Бардси. — Старецът посочи към малкия прозорец с изглед към морето. Островът вече не се виждаше заради надвисналия над него тежък облак. — Марко искаше да знае всичко за историята на мъртвите.