Лайл приближи и й подаде ръка. Тя я хвана и скочи в лодката. Грей и Уолас вече се бяха качили благополучно. Ковалски и Сейчан бяха след нея.
Рейчъл се държеше настрана от Сейчан и седна до Грей. Въпреки това усещаше присъствието на жената — не защото тя гледаше към нея, а защото нарочно я избягваше. Това разпалваше гнева на Рейчъл. Имаше чувството, че заслужава поне да й се обърне внимание.
За да не мисли за убийцата и мятащата се лодка, Рейчъл насочи вниманието си към Грей. Наложи му се да говори на висок глас, когато двата външни двигателя на катамарана изреваха.
— Споменахте, че не сте изненадан, че отец Джовани е идвал често тук — каза той.
Рейчъл също го бе чула. Беше, когато отец Рай говореше за езическата кралица.
Уолас кимна.
— Да. Като историк и специалист по неолитна Британия съм добре запознат с ирландските легенди за чудовищните фомориани, които уж били първите обитатели на тези земи. Говори се, че били великани и ядели хората живи. Но свещеникът ги нарече „потомци на Хам“, който е персонаж от Библията. Явно това е събудило любопитството на Марко.
— Защо? — попита Грей.
— Първо, келтските легенди се предавали устно. Били разказвани. Достигнали са до нас единствено благодарение на ирландските монаси, които са оцелели в смутните времена на Тъмните векове и са живеели отделно, прекарвайки живота си в преписване и украсяване на ръкописи. Именно те запазили сърцевината на западната цивилизация през Средните векове. В това число и ирландските легенди и саги, като ги записали за първи път. Но не бива да забравяме, че монасите са си оставали християни, така че при преразказването много от преданията били представени в библейска светлина.
— Значи затова фоморианите са били описани като потомци на Хам — каза Грей.
— Точно така. Библията изобщо не говори за расовата принадлежност на тези прокълнати деца на Хам, но ранните еврейски и християнски книжници решили, че проклятието означава, че потомците му били чернокожи. Навремето това било едно от оправданията за робството.
Грей се облегна назад. Започваше да разбира.
— Значи казвате, че келтите са описвали фоморианската кралица като черна, а монасите са я изкарали потомка на Хам.
— Тъмнокожа кралица, способна да изцелява болните — съгласи се Уолас.
— А за Марко тя вероятно е била езическо въплъщение на Черната мадона. — Грей погледна към острова. Лодката цепеше развълнуваните води. — Може би дори легендите за Моргана и Авалон са свързани със същата митология. Пак става дума за жена, владееща вълшебни лечебни сили.
Очите на Рейчъл се разшириха.
— Нищо чудно, че отец Джовани е бил обсебен от това място.
— Поради тази причина, но и заради ключа. — Уолас скръсти ръце на гърдите си, олюляваше се с лекота в ритъма на лодката.
— Ключът към Книгата на Страшния съд ли? — попита Рейчъл. — Но нали казахте, че това били пълни глупости?
— Може и да съм смятал, че са глупости, но Марко не смяташе. Във всички легенди за ключа се говори, че отварял нечувано съкровище, което можело да спаси света. Марко вярваше, че е на прав път, като изучава местата, отбелязани като „опустошени“. И започвам да си мисля, че е прав.
— Защо? — попита Грей.
— Заради историите на отец Рай. Разказа как фоморианите се борели с келтите, като им пращали чуми. Говори се, че друидите правели същото срещу римските нашественици. Това ме кара да се питам дали келтите не са научили нещо от покорените фомориани — нещо повече от земеделието. Нови средства за водене на война, някакво ново оръжие. Може би във всички тези легенди се крие зрънце истина. Истина, погребана в Книгата на сметките.
Рейчъл започна да схваща накъде бие професорът, но Грей се сети пръв.
— Мислите, че способността да се пращат болести се е запазила до единадесети век. И че може би това е някаква ранна форма на биологична война.
Рейчъл си представи мумиите. Обезобразени, с растящи в тях гъби.
— Възможно ли е някой да е заразил селяните с някакъв гъбичен паразит? — попита Грей. — И ако да, кой?
— Както вече казах, всички отбелязани в Книгата на сметките села са се намирали на места, където е имало търкания между християни и езичници. И мисля, че в книгата изрично се казва, че първото засегнато място е остров Бардси. Свещената земя на друидите. Едва ли им е харесало, че там се установяват монаси и християни.