— Предлагам да намерим загадъчната Роуина и да получим някои отговори. С мен сте, нали?
Дейна кимна към Малъри, а след това към Зоуи. Зоуи преглътна.
— Гледай на мен като на новата си най-добра приятелка.
В потвърждение на думите си подаде ръка на Дейна, а след това и на Малъри.
Все още се държаха за ръце, когато се обърнаха и видяха мъжа, застанал на прага.
Усмихна им се и влезе в стаята.
— Добре дошли в „Уориърс Пийк“.
Втора глава
За миг на Малъри й хрумна, че някой от каменните воини на входа е оживял. Излъчваше същата сурова мъжка красота и имаше същото мощно телосложение. Косите му, катраненочерни, се спускаха на талази около изваяното лице.
Очите му бяха тъмносини. Почувства силата им и по кожата й премина топла вълна, когато срещнаха нейните.
Не бе от жените, които често фантазират. Но бурята, къщата и този съсредоточен поглед събудиха всички фантастични образи, които някога бяха изплували в съзнанието й.
Той отмести очи и мигът отмина.
— Аз съм Пит. Благодаря ви, че ни удостоихте с присъствието си в сегашния ни дом. — Хвана свободната ръка на Малъри и я повдигна към устните си. Допирът им бе хладен, а жестът изразяваше едновременно кавалерство и достойнство. — Госпожице Прайс. — Почувства как Зоуи освободи пръстите си от ръката й, когато дойде нейният ред да бъде приветствана. — Госпожице Маккорт. — И накрая Дейна. — Госпожице Стийл.
Поредната гръмотевица накара Малъри да подскочи и да потърси отново ръката на Зоуи.
„Той е просто мъж — каза си, — а това е просто една къща“.
Трябваше да възвърне спокойствието си.
— Имате интересен дом, господин Пит — успя да промълви тя.
— Да. Защо не седнете? А, Роуина. Вече сте се запознали с приятелката ми.
Хвана Роуина под ръка, когато се приближи към него.
„Подхождат си — помисли си Малъри — като двете половини на монета“.
— Предлагам да се настаним до камината — каза Роуина и кимна натам. — Нека ни бъде уютно в такава нощ.
— Мисля, че бихме се чувствали по-уютно, ако разбирахме какво става. — Дейна удари с токчетата на ботушите си по пода. — Защо ни поканихте тук?
— Разбира се. Но огънят е чудесен. Когато навън бушува буря, няма нищо по-хубаво от доброто шампанско, добрата компания и един хубав огън. Кажете ми, госпожице Прайс, какво е мнението ви за тази част от колекцията ни от картини, която видяхте?
— Впечатляваща е. Еклектична. — Малъри хвърли поглед назад към Дейна, преди да тръгне след Роуина, която я поведе към едно кресло пред камината. — Навярно й посвещавате значителна част от времето си.
Смехът на Роуина се разнесе като мъгла над водна повърхност.
— О, доста значителна. И двамата с Пит ценим красотата във всички нейни форми. Би могло да се каже, че я боготворим. Както и вие, убедени сме, имайки предвид професиите ви.
— Изкуството само по себе си е смисъл.
— Да. То е светлината във всяка сянка. Пит, трябва да покажем библиотеката на госпожица Стийл, преди да си тръгне. Надявам се, че ще ви хареса. — Махна с ръка към прислужницата, която влезе с кристална кана с шампанско. — Какво би бил светът без книги?
— Книгите са светът.
Обзета от недоверие, но и от любопитство, Дейна седна.
— Мисля, че има някаква грешка. — Зоуи не дръзваше да пристъпи напред и се чудеше към кого да погледне. — Не разбирам нищо от изобразително изкуство. Що се отнася до книгите, чета, но…
— Седнете, ако обичате. — Пит леко я побутна към едно кресло. — И се успокойте. Надявам се, че синът ви е добре.
Тя настръхна и жълтеникавите й очи светнаха като на тигрица.
— Със Саймън всичко е наред.
— Майчинството е вид изкуство, не мислите ли, госпожице Маккорт? Непрестанна работа върху най-великото творение на света, която изисква огромна смелост.
— Имате ли деца?
— Не. Не съм благословен с този дар. — Ръката му докосна тази на Роуина, докато говореше. Повдигна чашата си за тост. — За живота. И всичките му мистерии. — Очите му засияха. — Няма от какво да се боите. Никой тук не ви желае друго освен здраве, щастие и успех.
— Защо? — попита Дейна. — Не ни познавате, въпреки че, изглежда, знаете доста повече за нас, отколкото ние за вас.
— Вие сте търсещ дух, госпожице Стийл. Интелигентна, пряма жена, която се стреми към отговори.
— Не получавам такива.
Той се усмихна.
— Искрено се надявам да ги намерите. За начало искам да ви разкажа една легенда. Вечерта е подходяща за легенди.
Седна и заговори с мелодичен глас, силен и малко екзотичен като този на Роуина.
„Сякаш е създаден за разказване на приказки в бурна нощ“.
Накара я да се отпусне. Нима би могла да прави нещо по-приятно тази вечер, отколкото да седи край огъня в една фантастична къща и да слуша разказа на странен красив мъж, отпивайки шампанско?