Погледна картата на масата - на нея бяха изобразени Източна Турция, Сирия, Йордания и Ирак - и попита:
- Къде отиваме?
Настъпи неловко мълчание.
- Не сме съвсем сигурни - призна Гейбриъл. - Аз... не успях да открия Звездната карта. Някой ме е изпреварил. Атанасий, монахът, който ми помогна да проникна в планината, ще провери в архивите и ще се опита да открие какво се е случило с нея.
Макар думите му да бяха равносилни на смъртна присъда за Лив, тя долови разочарованието в гласа му и ѝ се прииска да го прегърне и да го успокои, че всичко е наред.
- Значи ще чакаме - весело заяви Лив, като се помъчи да го каже бодро и оптимистично.
Отново настъпи неловко мълчание, нарушено този път от доктор Аната.
- Не можем да си позволим да чакаме. Проучих някои древни карти и други документи, които смятам, че биха могли да ни насочат в правилната посока. - Говореше тихо и премерено, по начин, който силно обезпокои Лив. - Открих нещо... всъщност две неща: едното може да ни е от голяма полза, другото - не толкова.
Като криминален репортер Лив бе работила върху материал, посветен на онова, което полицаите наричаха „скръбни вести“, най-омразната част от работата на всеки детектив от отдел „Убийства“. Ставаше въпрос за посещенията при семействата на жертвите, чиято цел бе една - да им съобщят трагичната вест, че любимият човек никога няма да се прибере у дома. Като част от проучванията си Лив бе изследвала и специфичните промени в езика на тялото и овладяната интонация, с която полицаите съобщаваха най-неприятната от всички вести, и сега разпозна тези издайнически признаци в поведението на доктор Аната.
- Действахме, изхождайки от предположението, че обратното броене е започнало в мига, в който си освободила Тайнството. Но след като се запознах с древните системи за измерване на времето, разбрах, че сме сгрешили - каза доктор Аната, взе подвързания с кожа бележник от масата и го отвори някъде по средата. - Според Огледалното пророчество ти трябва да намериш Дома на Звездната карта в рамките на една пълна фаза на луната. Първоначално приложихме съвременното си разбиране за времето като нещо относително. За нас даден период от време може да започне когато си пожелаем, тъй като разполагаме с часовници, които да го измерят. Древните обаче не са разполагали с нищо освен с фиксирания ритъм на природата, затова времето за тях е било нещо абсолютно. Следователно изразът, който преведохме като „до края на първо пълнолуние“, не се отнася до двайсет и осем дневния лунен месец, който би трябвало да започне с освобождаването на Тайнството. Преводът всъщност гласи „до края на пълната фаза на луната“. Става въпрос за фиксиран период, в рамките на който трябва да се случат всички тези събития, и този период е пълната фаза на луната.
Сега Лив проумя защо тонът и поведението на доктор Аната ѝ се бяха сторили толкова ужасяващо познати. Подобно на детективите, които чукаха на вратите на нищо неподозиращи хора, тя се бе нагърбила със задачата да ѝ съобщи тъжната вест. Само че този път не носеше вести за някой труп в моргата, а правеше прогноза за вероятността ѝ да оцелее.
- С колко време разполагам?
- Сегашната фаза на луната завършва утре вечер - отвърна Гейбриъл с напрегнат, но овладян глас. - Разполагаме с два дни, за да открием древното местоположение на Едем. В противен случай Тайнството ще умре в теб, ти ще също ще умреш, а Бог знае какво ще се случи с всички останали.
Лив погледна през мръсния прозорец към стройната редица дървета навън. Цветчетата валяха от клоните им като сняг, а ниско над хоризонта на фона на изсветляващото небе се издигаше лунният диск.
- Каза, че си открила две неща - проговори тя, докато наблюдаваше как луната чезне, досущ като в съня ѝ, който сега придобиваше съвсем друг, зловещ смисъл.
Доктор Аната завъртя лаптопа така, че Лив да види екрана.
- Намерих това.
На дисплея се бе появила снимка на счупена глинена плоча.
- Това е Imago Mundi, най-старата известна карта на света, част от постоянната изложба от вавилонски артефакти в Британския музей. Imago Mundi означава буквално „карта на света“ и мнозина смятат - включително и аз, - че е вдъхновена от Звездната карта.
Лив се наведе и огледа снимката. Горната част на плочката бе гъсто изписана с непознати символи, а под тях бяха очертани две идеални окръжности - разположени една в друга, - в центъра на които имаше друг символ, който Лив мигом разпозна като Тау.