Гейбриъл обаче знаеше.
В хеликоптера бе имало агенти на Цитаделата, изпратени да конфискуват всички артефакти, открити на мястото на разкопките, и да не оставят никакви свидетели.
Следващите документи разкриваха, че са се провалили.
Някой бе оцелял.
Първият документ бе формуляр за приемането на пациент в психиатрична болница в покрайнините на Багдад. Датата бе две седмици след инцидента в пустинята. Името на пациента бе Заид Азиз. Бил намерен полумъртъв в пустинята, ослепял от слънцето, с рани от изгаряния по ръцете и краката, бълнувал несвързано. Заявил на спасителите си, че е оцелял, след като бил нападнат от дракон. Последвалите разпити установили, че е един от безследно изчезналите работници от археологическите разкопки край Ал Хилах. Изгарянията му съвпадали с онова, което следователите открили там. Извършителят на клането събрал труповете накуп, залял ги с керосин и ги подпалил. Азиз бил прострелян с един куршум в ръката и друг в главата. Лекувалите го специалисти предполагаха, че е изгубил съзнание в резултат на раняването в главата, затова нападателите са го взели за мъртъв. Болката от горящата му плът обаче вероятно го накарала да дойде на себе си. Тъкмо тя спасила живота му. За нещастие по времето, когато бил намерен, раните, дехидратацията и треската, причинена от сепсиса, вече били помътили разсъдъка му. Досието включваше още няколко разговора, проведени през годините от полицаи и психиатри, които не хвърляха нова светлина върху инцидента. Азиз продължил да повтаря фантасмагорията си за огнедишащия дракон, който се появил в нощта, а също и за някакъв дух, който се надигнал от земята и изчезнал в пустинята. Психиатрите смятаха, че Азиз вероятно идентифицира сам себе си с въпросния дух.
Гейбриъл прочете документите с нарастващо раздразнение. Този човек вероятно бе станал свидетел на случилото се, но всяка информация за нападението като че ли се бе изпарила от увредения му мозък. Току-що наученото елиминираше една от възможните насоки на тяхното разследване. Гейбриъл се бе надявал атаката срещу Ал Хилах да е осъществена от иракската Републиканска гвардия, която да е пренесла реликвите в някой от многобройните дворци на Саддам Хюсеин. Ако бе станало така, вероятността да открият поне част от тях не бе никак малка. Документите обаче потвърждаваха онова, което Гейбриъл вече знаеше. Онова, което баща му бе открил, лежеше скрито в дълбините на Цитаделата.
- Погледни датата - каза Лив и посочи горния ъгъл на резюмето от последния разпит на Заид Азиз. - Разпитът се е провел преди по-малко от половин година.
- Да. Може да е луд, но е костелив орех - каза полковник Уошингтън. - Аз лично не знам дали бих оцелял след дванайсет години в иракска лудница. Очевидно другите пациенти се страхуват от него. Година - година и половина след като е постъпил там, е изгорил жив друг пациент в съседната стая. Никой не знае как е успял да го направи. Останалите пациенти вярват, че се е сдобил с частица от силата на дракона. Затова никой не го закача, дори санитарите. - Полковникът си погледна часовника. - Не че ви гоня, но какви все пак са плановете ви, как смятате да прекарате времето си в тази прекрасна страна?
- Ще тръгнем към Ал Хилах.
- Да не сте полудели? Двама западняци без въоръжен ескорт в бял джип? Стигнете ли на юг от Мосул, веднага ще ви отвлекат или убият, а може би и двете! Не, опасявам се, че ще се наложи да ви помоля да ме придружите до Централното командване в Багдад. Един хеликоптер ще ме вземе в четиринайсет нула-нула, а аз ще взема вас за доуточняване на някои подробности... преди да разбера, че - за мое най-голямо съжаление - вие не сте хората, които търсим, и се налага да ви пусна. Какво ще правите след това си е ваша работа.
Подаде на Гейбриъл бележник и молив и добави:
- Защо не си запишеш адреса на онази лудница в Багдад, преди да върна тези документи? Ей така, в случай че решиш да се отбиеш. Сигурен съм, че господин Азиз ще ти се зарадва. Не вярвам да има много посетители.
94
Хайд излезе под изпепеляващите лъчи на слънцето.