- Какво направи, след като изгаси огъня?
Азиз отново поклати глава.
- Всички бяха мъртви. Всичко гореше. Страхувах се да не би огънят да ме докосне отново. Страхувах се да не би драконът да се върне. Затова хукнах през пустинята. Драконът обаче знае, че съм жив. Иска да ме довърши - усещам го! - каза Азиз, пристъпи напред и сграбчи решетките. - Намери дракона, Джон Ман! Убий го, за да мога да изляза оттук, за да бъда свободен! Само ти можеш да се справиш с дракона... защото сега и ти си дух!
96
Атанасий седеше в личната баня на игумена с гръб към вратата и с лице, озарено от светлината на мобилния телефон. Отвън долиташе гласът на брат Тома, който разговаряше с Малахия, за да отвлече вниманието му, докато Атанасий изпълни задачата си.
Атанасий отвори съобщението и отново натисна „изпрати“. Този път не получи съобщение за грешка. Въпреки това изчака дисплеят да потъмнее и после го докосна пак, за да се увери, че всичко е наред. Отново се появи началният екран със снимката на Огледалното пророчество. Откакто Гейбриъл му го бе показал в сумрака на костницата, Атанасий непрекъснато разсъждаваше върху възможното значение на последните няколко реда.
Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта
И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние
Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и
Чума ще връхлети, за да бележи края на дните
Чума.
Така братът градинар бе нарекъл болестта, когато тя бе връхлетяла дърветата. А сега нещо подобно витаеше из коридорите на планината и поваляше хората. Ами земетресението, разтърсило планината? Не означаваше ли то, че земята е започнала да се разцепва?
Всичко навеждаше на мисълта, че пророчеството е вярно, което означаваше, че единственият начин да се спре разпространението на заразата е да се помогне на момичето да намери пътя към дома си, към Едем. Въпреки това брат Драган бе убеден, че единствено връщането на Тайнството в параклиса ще изцери планината. И се опитваше да върне момичето тук. Може би тъкмо той бе драконът, споменат в пророчеството, и не друг огън, а този на религиозния му фанатизъм трябваше да бъде угасен. Трябваше да поговори с него. Може би ако му покажеше Огледалното пророчество, щеше да го убеди в съдържащата се в него мъдрост.
Атанасий излезе от банята и буквално затича към бюрото на игумена.
- Трябва да говорим с Драган - заяви той и отвори горното чекмедже, където старият игумен държеше ключовете за Забранените стълби. - Мисля, че зная как да се справим със заразата.
Игуменът бе един от двамата в Цитаделата, които имаха право да преминават както през най-горната, забранена част от планината, запазена единствено за sancti, така и през долната, в която живееха обикновените членове на братството. Единственият друг монах, който се ползваше с тази привилегия, бе прелатът. Драган се бе озовал в забранената част, използвайки стълбището на прелата. Атанасий възнамеряваше да направи същото, но по стълбището на игумена. Грабна ключовете и тръгна към спалнята.
По-голямата част от нея бе заета от огромно дървено легло, драпирано с дебели платове, за да топлят абата. Единственото друго нещо в стаята бе големият гоблен със знака Тау, избродиран със зелени конци. Атанасий го отметна встрани и застана пред скритата в стената врата.
- Какво правиш? - извика подире му Малахия. - Нямаш право да отваряш тази врата!
Атанасий се обърна към него и му отвърна с цялото разочарование и напрежение, трупани през последните няколко седмици:
- Какво значение има? Сам видя, че там няма нищо! Каквато и да е била тайната, определяла миналото ни, вече я няма! Ще е глупаво да обречем и бъдещето си на нея! Брат Драган се е вкопчил в една мечта, която е толкова опасна, че може да погуби всички ни! - И Атанасий завъртя ключа в ключалката и прекрачи прага. - Трябва да го намеря и да го убедя, че трябва да остави тази мечта в името на всеобщото ни добруване.
Малахия тръгна към него, но Атанасий затръшна вратата и я заключи, така че никой да не може да го последва и да го спре.