В съзнанието си Атанасий си бе представял това място като сърцето на планината. Никога не му бе хрумвало, че колкото по-нагоре се изкачва, толкова по-тясна става планината и толкова по-близо до периферията ѝ ще се озове.
Драган стоеше до прозореца с гръб към вратата. В първия момент Атанасий реши, че се моли, но в следващия миг той се обърна и Атанасий видя телефона, здраво стиснат в почернялата му ръка.
- Какво правиш? - попита Атанасий. осъзнал от собствен опит значението на издълбания в скалите прозорец.
Драган се озъби и лявата му ръка стисна дървеното Т-образно разпятие, окачено на колана му. Той го издърпа от пояса си, извади от него церемониален кинжал и се хвърли върху Атанасий.
Брат Атанасий се извърна рязко, грабна горящата факла от стената и я протегна пред себе си, за да го спре. Драган залитна, но се окопити и изрита вратата, за да я затвори.
Двамата започнаха да се въртят в кръг - никой не нападаше, но и никой не отстъпваше, тъй като и двамата съзнаваха, че само един от тях ще напусне това място жив.
- Опитвам се да оправя онова, което ти съсипа - каза Драган. - Опитвам се да върна Тайнството в планината. В мига, в който То я напусна, всичко започна да умира: първо sancti, после градината, а сега и всички останали. Болестта ще порази и теб, не си мисли, че ще те пощади. Опитвам се да спася и твоя живот.
- Ами момичето? А неговият живот? Или тя е приемлива жертва?
Драган се намръщи.
- Библията е пълна с примери за жертви, извършени в името на по-висше добро. Сам Христос е пожертвал собствения си живот!
- Христос е пожертвал живота си за благото на всички нас.
- Връщането на Тайнството в Цитаделата ще направи същото. Огледай се: земетресения, болести... Виж мен! - каза Драган и дръпна ръкава на расото си, за да разкрие съсухрената си почерняла ръка. - Всичко това се случи след изнасянето на Тайнството.
- Не е вярно. Тук винаги е имало земетресения. Винаги е имало глад, суша, епидемии. Да заключим едно невинно момиче в средновековен кръст, пълен с игли, за да уловим в капан божествения дух, който то носи в себе си... Божии служители като нас не бива да участват в подобни дела, каквато и цена да трябва да платим. Четох Библията на еретиците. Зная истинската история на Тайнството. Зная истинската история и на планината - каза брат Атанасий, протегна телефона със снимката на Огледалното пророчество и го остави на пода между тях. - Зная, че вярваш в това, което правиш. Но има и друг начин. Имаме шанс да оправим нещата. Прочети какво пише тук и сам се убеди. - С тези думи Атанасий отстъпи назад и отпусна горящата факла.
Драган пристъпи напред и взе телефона.
Атанасий го наблюдаваше как изчита думите на Огледалното пророчество. После каза:
- Имаме възможност да възстановим равновесието в света, но не и като повтаряме старите си грешки.
Драган поклати глава.
- Грешиш. Това доказва мъдростта на моите действия. Ако момичето наистина носи тайнството в себе си, тогава това е неговият дом - каза той и започна да се чеше през расото. - Тя трябва да се върне тук или ще умре. - Движенията му станаха по-трескави, а гласът му премина в писък. - И всички ние ще умрем заедно с нея - изкрещя той и заби нокти в плътта си. Болестта го бе пречупила напълно, както бе сторила с останалите монаси.
101
На десет километра от петролната сонда на „Дрегънфийлдс“ ги връхлетя шамалът.
Гейбриъл бе усетил нарастването на силата на вятъра, който връхлиташе джипа им на все по-силни пориви, но не бе успял да види призрачната планина от пясък, преди тя да скрие звездите над главите им и фаровете на автомобила да осветят стената от пясък, която се движеше право срещу тях по коритото на пресъхналата река.
Миг по-късно пясъчната буря ги обгърна с тихото съскане на милиони прашинки, зачегъртали ламарините на джипа. Лив се изправи на седалката и тялото ѝ започна да реагира на шума и статичното електричество във въздуха. Въздухът около тях започна да пращи.
- Спокойно - каза Гейбриъл. сложи ръката си върху нейната и усети помежду им да преминава слаб електрически заряд. - Почти стигнахме.
Съскането се усили, а облаците прах се сгъстиха. Г ейбриъл едва виждаше пътя, фаровете не успяваха да проникнат през прахоляка и хвърляха слабо призрачно сияние само на няколко метра пред джипа. Той намали скоростта и автомобилът запъпли едва-едва, като се блъскаше в камъните, които допреди малко Гейбриъл виждаше и успяваше да избегне. Погледна дисплея на сателитната навигация. Плавната извивка на речното корито ги бе отвела встрани и сега се движеха в грешна посока.