- А мъжът? - попита Дух.
- Той не ме интересува, можете да го убиете - отвърна Дик и пришпори коня си към устието на сухата река. - Интересува ме единствено момичето.
103
Гейбриъл и Лив лежаха един до друг на пода на пещерата, хванати за ръце и доближили глави така, че всеки можеше да чуе дъха на другия. Цареше такъв непрогледен мрак, че лесно можеха да си представят, че са се откъснали от света, издигнали са се над всичко и се реят някъде в пространството. Тази мисъл бе толкова примамлива, че никой от тях не помръдна и не проговори дълго, с надеждата да удължи мига преди реалността да нахлуе с цялата си сила.
Гейбриъл скочи на крака в мига, в който чу звука.
Бе долетял откъм входа на пещерата. Нещо твърдо се бе блъснало в ламарините на колата, ударът бе лек, но достатъчно силен, за да отекне в затвореното пространство. Възможно бе някой камък да е паднал от тавана на пещерата, но инстинктите на Гейбриъл му подсказваха друго. Той намери якето си в тъмнината и измъкна от него пистолета, който му бе дал Уелингтън - деветмилиметров „Глок“ със седемнайсет патрона в пълнителя. Приведе се и тръгна предпазливо към входа на пещерата.
Ударът се стовари в корема му. Беше толкова бърз и силен, сякаш го бяха цапардосали с лопата. Опита се да отвърне, но тялото му вече се бе сгънало на две, а в гърдите му не бе останал въздух. Последва нов удар - този път с лакът върху китката му - и пистолетът падна на земята.
В този миг светна фенер.
- Здрасти! - каза Дик и свали очилата за нощно виждане. - Помниш ли ме?
Гейбриъл се опита да помръдне, но бе парализиран от болка. Хвърли поглед към Лив. Над нея се бе изправил друг мъж, облечен в широките дрехи, които носеха номадите в пустинята, с очила против пясък и лице, закрито с куфия. Приличаше повече на извънземен, отколкото на човек. На гърба си бе преметнал автомат АК-47, а в ръката си държеше пистолет, насочен право към Лив.
Гейбриъл протегна ръка към нея, но получи силен ритник, който го отхвърли по гръб и той се озова очи в очи с ухиления гигант, който вече държеше изпуснатия от него пистолет.
- Сега вече няма да ми избягаш - каза великанът. Оръжието изглеждаше абсурдно малко - досущ като играчка - в огромната му ръка.
Гейбриъл не откъсваше поглед от огромния палец, който галеше пистолета отстрани, и осъзна, че след миг ще умре.
„Пистолетите „Глок“ нямат предпазител”, помисли си той, обзет от необичайно чувство на благодарност към своя екзекутор за това, че му предоставя още половин секунда безценен живот. Погледна към Лив за последен път и се усмихна.
В този миг в тясната пещера прогърмя изстрел.
Хайд чу изстрела, долетял по пресъхналото корито на реката и понесъл се оттам над пустинята. Част от конете изпръхтяха, после се успокоиха. Той се ослуша за други звуци, за други изстрели, които да подскажат, че засадата се е провалила или че Дух е посрещнат от огън. Нищо. Нищо освен шепота на отслабващия вятър.
Изпита леко разочарование. Самотният изстрел означаваше, че Гейбриъл Ман е мъртъв, а момичето - заловено. Всичко бе свършило още преди да е започнало.
Запали двигателя и подкара бронетранспортьора към коритото на реката, без вече да се притеснява, че може да попадне в капан. Нямаше търпение да вземе момичето и да се върне в лагера.
104
Дик се олюля. Дясното му око се бе превърнало в кървава каша от разкъсани кръвоносни съдове. Оттук куршумът бе влязъл, за да размаже всичко, което се намираше зад него.
Дик остана прав за миг: приличаше на марионетка, окачена на невидими конци, спуснати от тавана, после краката му се подгънаха. Гейбриъл се претърколи миг преди туловището му да се строполи на земята. Пистолетът на федаина, застанал над Лив, продължаваше да сочи към мястото, на което бе стоял Дик. Той прибра оръжието в кобура си и протегна ръка на Лив, за да ѝ помогне да се изправи.
- Побързай - подкани я бедуинът. - Трябва да се махнем преди да дойдат другите.
Гласът му бе изненадващо дрезгав, наподобяваше на стържене на камъни.
Гейбриъл се изправи, измъкна пистолета от ръката на мъртвеца и го насочи към Дух.
- Отдръпни се от нея!
Очилата против пясък, поради които очите на мъжа наподобяваха очи на насекомо, се обърнаха към пистолета и същият дрезгав глас каза:
- Довери ми се!
- Както ти се е доверил Джон Ман ли?
Дух поклати бавно глава.
- Каквото и да смяташ, че се е случило. Каквото и да смяташ, че съм сторил. Грешиш!