Бяха изчезнали трилиони долари.
Църквата продължаваше да разполага с огромен портфейл от недвижими имоти и безценни произведения на изкуството, но не и с ликвидност - нямаше пари в брой. На практика тя бе фалирала, но поради сложните измами и двойно счетоводство през последните векове никой освен кардинал Клементи не бе открил истината.
Спомни си отчаянието, което бе изпитал в онзи момент, вперил поглед в бездната, пред която се бе озовала църквата, и неминуемите последствия от огласяването на истината. Ако бе публична компания, търгувана на фондовата борса, църквата отдавна щеше да бъде обявена във фалит и имуществото ѝ разпродадено, за да бъдат удовлетворени кредиторите ѝ. Тя обаче не беше търговска компания, а Божи посредник на земята, затова Клементи не можеше да допусне да бъде поставена на колене от такива земни злини като алчността и некомпетентността. Вместо това той реши да използва онези неща, които винаги бяха спасявали църквата в час на нужда - нейната независимост и потайност, - и не сподели с никого резултатите от своето откритие.
Нямаше друг избор, освен да продължи порочната практика на своите предшественици, затова скри финансовите отчети, представящи истинското положение на нещата, и продължи да поддържа илюзията за ликвидност посредством икономии и чевръсто прехвърляне на малкото останали пари от една сметка в друга, като междувременно се молеше да се случи чудо. Не се отчая нито за миг, тьй като дори в ужаса на своята самота и тежка отговорност откри Божията намеса. Защото кой друг, ако не сам Господ, бе дал на Клементи дарбата да проумее цялата сложност на финансовите операции, за да го благослови впоследствие с длъжността на държавен секретар на Ватикана?
И все пак изгубените парични средства бяха прекалено големи, за да бъдат възстановени с помощта на икономии и финансови реформи. Той трябваше не само да балансира счетоводните книги, но и да открие начин да рефинансира църквата. В крайна сметка намери решение на място, където най-малко очакваше. Оказа се, че ключът към подсигуряването на бъдещето на църквата се крие в миналото и кардинал Клементи откри отговора на своите въпроси в Руин.
Бяха изминали почти три години от онзи миг на просветление, три години на внимателно манипулиране на световните събития посредством предоставянето на аудиенции и индулгенции на президенти и премиери в замяна на услуги, които единствено църквата бе в състояние да поиска. Клементи приличаше на папски легат от Средновековието, подлъгал тези съвременни християнски крале и императори да се впуснат във война срещу земите на неверните, които някога са били част от владенията на църквата. И сега, когато дръзкият му план най-сетне щеше да се осъществи, заплахата за реализирането му идваше от същото онова древно и тайно място, където се бе родила идеята за него.
Кардиналът си спомни заглавията във вестниците на бюрото му, които предричаха рухването на Цитаделата и горяха от нетърпение да открият тайните, скрити зад стените ѝ.
А една от тези тайни бе негова.
И ако тя добиеше гласност, всичко, което бе постигнал, щеше да рухне и църквата щеше да претърпи ужасна загуба.
Изведнъж усети пристъп на гняв и се прокле заради човешката си слабост. Прекалено дълго бе отлагал решаването на заплетената ситуация около Цитаделата. Отвори вратата и излезе в празния коридор, който нямаше прозорци, тъй като сводестите му стени следваха основите на кулата. Щеше да покаже на членовете на Групата истинската сила на своята решимост, подписвайки пред очите им четири смъртни присъди. Така щеше да демонстрира непоколебимата си воля и да обвърже останалите с общата отговорност за пролятата кръв.
Излезе рязко през вратата, която водеше към главното фоайе, забърза по мраморния под, мина покрай банкоматите с инструкции, изписани на латински, и се насочи към асансьора със стоманена рамка, който се спускаше в подземията, издълбани в скалата под сградата.
Бе на няколко крачки от асансьора, когато вратите му се отвориха и от него излезе Шнайдер, който подскочи стреснато при вида на своя шеф и блесналите му от ярост очи.
- Е? - попита Клементи, докато влизаше в асансьора и натискаше бутона, който щеше да ги отведе в подземията. - С кого от нашите безценни партньори ще имам удоволствието да се срещна?
- С всичките - отвърна Шнайдер, след като асансьорът започна да се спуска. - Цялата Група е тук.
6