Усети натиск в кръста си.
- Мръднеш ли, ще те прострелям с електрошоковия пистолет. Ако ли пък джобът ти се окаже празен, пак ще те застрелям, но ще държа пръста си на спусъка, докато не се подмокриш, ясно ли е?
- Да. Разбрахме ли се за новата ми килия?
- Ще говорим по-късно.
Гейбриъл приклекна още по-ниско и насочи вниманието си към едно място на стената, където неравната ѝ повърхност бе издадена леко напред. Почувства ръката на полицая първо да опипва външната страна на джоба му, а сетне да се пъха вътре, за да измъкне онова, което всъщност бе визитката на неговия адвокат.
Като част от военното си обучение Гейбриъл бе преминал и няколко курса по „развиване на устойчивост към изтезания“, които включваха и изстрели с електрошоков пистолет, за да стане ясно как ще реагира тялото му в подобна ситуация. В подобни случаи размерите или физическата форма не играеха никаква роля. Някои от най-едрите командоси падаха на земята като чували с картофи, докато други се възстановяваха почти мигновено. Гейбриъл попадна някъде по средата: електрошокът му въздействаше силно, но не го парализираше напълно, което означаваше, че ако не успее сега, едва ли ще получи втори шанс. Един изстрел в гърба би разстроил нервната му система и той нямаше да се възстанови, преди да бъде тикнат зад решетките с русата горила за компания. Съсредоточи вниманието си върху електродите, които се забиха още по-силно в гърба му, когато надзирателят се наведе по-ниско. Всичко зависеше от избора на най-подходящия момент и скоростта на действие. Полицаят се наведе напред и върховете на пръстите му докоснаха визитката в джоба му. Гейбриъл скочи.
Замахна надясно с окованите си в белезници ръце и изби опрения в гърба му електрошоков пистолет. Едновременно с това вдигна крак, приклещи ръката на надзирателя в джоба си и се отблъсна рязко от стената, като използва издатината за опорна точка. Когато се изправи, обхвана с ръце идеално позиционираната за целта глава на полицая и я стисна с всички сили в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля заряда си.
Дясната ръка на Гейбриъл, присвита здраво около врата на полицая, изтръпна от петдесетте хиляди волта, преминали през нея. Той усети как хватката му отслабва и притисна по-силно с незасегнатата си лява ръка, обра луфта с окованите си в белезници китки и дръпна с всичка сила. Двамата паднаха назад и се блъснаха в стената. Ударът заби електродите още по- дълбоко в ръката на Гейбриъл, лявата му ръка също омекна. Надзирателят извърна глава, усетил, че натискът върху врата му отслабва. Още миг и щеше да се измъкне.
Гейбриъл се отпусна с цялата си тежест. Двамата паднаха на пода, като основната част от удара пое именно полицаят, а електродите се откачиха от плътта на Гейбриъл. Щом електрическото напрежение, изпиващо до момента силите му, изчезна, Гейбриъл стисна здраво с две ръце и притисна дебелия врат на надзирателя. Претърколи се вдясно и прехвърли тежестта на тялото си върху своя противник точно в мига, в който електрошоковият пистолет изстреля нов заряд. Това вече нямаше никакво значение. Ръката на Гейбриъл бе притиснала полицая там, където трябваше, и един нов заряд би я превърнал в мъртва тежест, която да притисне още по-силно врата на надзирателя.
Човешкият врат има три особено уязвими точки, притискането на които може да доведе до задушаване: каротидната артерия, югуларната вена и трахеята. И трите пренасят кислород в организма. Ако достъпът му по една от тях бъде прекъснат - макар и за кратко, - това води до кислороден глад и постепенна загуба на съзнание. Ако бъдат притиснати и трите, това се случва за секунди.
Полицаят ускори събитията, като започна трескаво да мушка електрошоковия пистолет на различни места по тялото на Гейбриъл, без по този начин да постигне нищо, освен да изгори и малкото кислород в белите си дробове. Гейбриъл обаче не отпусна хватката си и устоя на електрошоковата буря, като прехвърляше натиска от едната на другата ръка в зависимост от това коя бе по-силна в дадения момент. Скоро надзирателят престана да мърда и електрошоковият пистолет изтрака на пода. Гейбриъл погледна към великана, за да е сигурен, че пистолетът е паднал на място, където онзи не е в състояние да го достигне. Лицето му излъчваше неземно спокойствие, а огромните му ръце, оковани в белезници, бяха събрани и вдигнати като за молитва.
- И какво възнамеряваш да направиш сега? - попита той с учудващо тих и нежен глас. - Какви са твоите на-ме-ре-ния? Надяваш се да излезеш под гаранция преди този да се събуди?
Гейбриъл не му обърна внимание. Почувства кръвта отново да пулсира в пръстите му, но това означаваше и още нещо: че кръвта на надзирателя скоро ще достави кислород до изпадналия му в кислороден глад мозък. Не разполагаше с много време. Грабна ключовете от колана на полицая, откри ключето за белезниците и го пъхна в ключалката. Когато свали белезниците, изпита едновременно облекчение и болка. Разтри китките си, за да стимулира кръвообращението им, и се захвана да съблича надзирателя.