Стигна до оперативния център, който бе разположен в по-прохладния край на коридора, почука на вратата и изчака да чуе покана. Макар да бе началник на охраната на целия комплекс, не разполагаше с ключ за това помещение. Единствените, които имаха право да влизат вътре, бяха Харзан и двамата му помощници - Блайт и Ротщайн, две едри дългокоси брадати и рядко противни хлапета, които прекарваха дните си в пустинята, копаеха дупки в пясъка и непрекъснато създаваха проблеми на охранителите си. Защо не можеха да си стоят на сигурно място зад оградата, както правеха всички останали? Всички останали ги наричаха Тримата влъхви - зад гърба им, разбира се, тъй като и тримата не се отличаваха с чувство за хумор. Целият комплекс бе на тяхно разположение, това поне бе станало пределно ясно още при наемането на останалия персонал. Изглеждаше обаче, че археологическите разкопки, извършвани от Тримата влъхви в преследване на някакви неясни цели, са по-важни от петролните сондажи. Веднъж Хайд бе успял да надзърне в личните им досиета с надеждата да разбере защо тези хора са толкова важни. Надявал се бе това да хвърли повече светлина върху нещата, но прочетеното там го обърка още повече. Очаквал бе да са някакви прочути геолози, но се оказа, че и тримата са защитили докторати и са градили научни кариери в области като антична история, теология и археология. Хайд не разбираше как това ще им помогне да открият черното злато в земните недра. По всичко изглеждаше, че отново е заложил на черно, но топчето ще спре на червено.
Вратата, която се оказа незаключена, проскърца и в процепа се появи брадатата физиономия на д-р Харзан - приличаше на панда заради тъмните кръгове под очите си.
- Влизай - каза той и отвори вратата по-широко.
Хайд тръгна право към разположената в средата на стаята маса. Не видя другите двама, но усети миризмата, останала след тях. И двамата пушеха лули и ароматът на тютюна им се бе пропил в помещението. Едва за втори път влизаше в тази стая след началото на сондажите и тя определено бе станала много по-разхвърляна в сравнение с предишния път. Навсякъде имаше купища компютърни разпечатки и сеизмографски карти, някои бяха разпилени дори по пода. Едната стена бе заета от огромна топографска карта, нашарена с карфици, бележки и снимки на нощното небе и различни съзвездия, очертани с флумастер. На масата в средата лаптопи последен модел съжителстваха с мръсни чаши за кафе и каменни плочи, наподобяващи онази, която бе донесъл Хайд. Тримата влъхви не позволяваха дори на чистачките да влизат в тази стая, затова тя миришеше по-лошо и от съблекалнята на студентски футболен отбор.
- Дай да го видя - каза доктор Харзан.
Хайд му подаде вързопа и проследи с поглед как Харзан го развива и погледът му светва като на наркоман, който развива пликче с дрога. Лицето му обаче помръкна, когато видя какво е увито в зеблото.
- Не е това, което очаквахме - каза той. - Този надпис е прекалено нов, за да представлява интерес за нас - обясни и го поднесе към лицето на Хайд, за да го види по-добре, сякаш бе слаб ученик, провалил се на поредния изпит. - Надписът е на акадски, а не на клиновидно писмо, и символите не образуват Тау.
- Изпратихте ме да ви донеса реликвата - отвърна Хайд, овладял гнева в гласа си. - Донесох ви я.
- Да, но не си донесъл тази, която ни трябва. Тази не ни върши работа - обясни Харзан, захвърли я на масата, сякаш бе евтино книжле, и му обърна гръб. - Заеми се с нещо полезно: един от шофьорите е бил заловен да краде бензин и да го продава на номадите. Заключили сме го. Иди се оправи с него, с това поне би трябвало да се справиш. И затвори вратата на излизане...
Хайд тръгна през нагорещения плац към най-високата наблюдателна кула, която изпълняваше ролята и на затвор. По лицето му, покрито с червеникава прах, започнаха да се стичат струйки пот, наподобяващи кръвта, която в момента кипеше от гняв във вените му. Дух бе разменил камъните пред очите му и го бе направил на глупак. Стигна до вратата на кулата и я изрита.
- Отворете! - нареди и кимна към заключената врата на иззиданата с тухли килия, вградена в основите на кулата.
Пазачът изпълни заповедта.
В килията бе заключен двайсетинагодишен иракчанин, беше се излегнал на дървената койка.
- Хвани му ръката и я притисни към леглото - нареди Хайд. Изобщо нямаше намерение да се церемони с този дребен крадец. Имаше много по-важни задачи.
Пазачът се подчини. Хайд извади ножа от капията на колана си и го заби между два от пръстите на затворника. Той захленчи и впери облещените си от ужас очи в ножа.