Погледна информационното табло. Пътниците от нейния полет вече можеха да заемат местата си, но тя се поколеба. Бе свикнала - в случай, че нещо не е наред - да анализира проблема от всеки възможен ъгъл, докато накрая не достигне до някакво логично умозак- лючение. В този случай рационалният ѝ ум ѝ подсказваше, че думата, която бе надраскала върху ръката си, би трябвало да е нещо, което обърканото ѝ съзнание е зърнало някъде, че въпросната дума би трябвало да е на език, който може да преведе.
Хвърли бегъл поглед на безмитните магазини и видя онова, от което имаше нужда. Намираше се в посока обратна на изхода към самолета. Лив метна чантата си на рамо и тръгна натам. Трябваше да действа бързо.
28
Гейбриъл погледна айфона си - дисплеят светеше ярко в сумрачния бар.
Намираше с в мецанина на „Сахнеси“, бившия оперен театър, построен за европейската аристокрация, започнала да се стича в Руин в началото на XVIII в., когато градът се бе превърнал в задължителна спирка за обиколките на богатите безделници. В наши дни сградата на операта бе превърната в комплекс от киносалони и барове, които предлагаха безплатна връзка с интернет, и тъкмо това бе причината Гейбриъл да дойде тук.
Чукна с пръст върху иконката на браузъра, появила се върху екрана на айфона, после написа в прозорчето за търсене БОЛНИЦА РУИН. Ажда бе купила телефона от магазин за употребявана електроника в Изгубения квартал, специализиран в продажбата на стоки, откраднати от туристите. Телефонът бе скъп, но вървеше в комплект със симкарта, която не можеше да бъде проследена, и имаше мощен процесор. На дисплея се появи телефонният номер на рецепцията на болницата и Гейбриъл го набра.
- Общинска болница.
- Бих искал да изпратя цветя на две пациентки и се опитвам да открия номерата на стаите.
- Знаете ли имената им?
- Катрин Ман и Лив Адамсен.
Чу тракането на пръсти по компютърна клавиатура.
- Госпожа Ман е настанена в стая 410 в психиатричното отделение. Госпожица Адамсен е в стая 406 в същата сграда... не, почакайте... всъщност госпожица Адамсен е била изписана днес.
- Кога?
- Нямам представа. Виждам единствено, че е освободила стаята.
- А имала ли е посетители?
Настъпи мълчание.
- Не виждам какво общо има това с изпращането на цветя?
- Вече направих поръчката за цветята. Опитвам се да разбера дали са пристигнали, преди да я изпишат.
Последва нова серия тракане по клавиатурата.
- Единственото посещение, отбелязано в системата, е извършено от полицейски служител днес следобед.
- Благодаря.
Гейбриъл затвори телефона и трескаво обмисли информацията, с която се бе сдобил. Извика отново браузъра и написа в прозорчето за търсене ПОЛИЦИЯ РУИН. Веднага откри горещата телефонна линия на местното полицейско управление. Набра номера и вдигна телефона до ухото си.
- Полицейско управление Руин.
- Здравейте. Бихте ли могли да ме свържете с инспектор Аркадиан от отдел „Убийства“?
- Инспектор Аркадиан е в отпуск.
- А бихте ли могли да ми дадете мобилния му телефон?
- Не, господине. Бихте ли желали да разговаряте с друг служител от отдел „Убийства“?
- Не, трябва да говоря конкретно с инспектор Аркадиан. Много е спешно. - Замисли се какво ли би привлякло вниманието на дежурния. - Кажете му, че Гейбриъл Ман иска да разговаря с него. Днес избягах от участъка и бих искал да се предам... Ще се предам обаче единствено на него, и то ако ме свържете до пет минути.
29
Книжарницата на летището бе пълна с обичайните книги, предназначени за отегчения средностатистически пътник. Лив застана пред лавиците с разговорници, разположени непосредствено до касата, и започна да оглежда заглавията и да взима всеки разговорник с по-необичайна азбука. Опитваше се да докаже сама на себе си, че думата, прозвучала в главата ѝ, е най-обикновено ехо, отражение на нещо, което слухът ѝ несъзнателно е доловил сред глъчката на летището. Ако успееше да открие езика, на който бе написана думата, щеше да се качи в самолета, без по време на полета към дома да се притеснява, че е започнала да чува гласове и да губи разсъдъка си. Когато приключи с най-долния рафт, държеше вече осем книжки. Отвори първата, разговорник на арабски, прелисти на страницата, означена с буквата К, и потърси думата „ключ“. Откри я и я сравни със символите върху ръката си. Нищо общо! Останалите седем разговорника също не дадоха резултат, макар да включваха и кирилицата, и гръцката азбука, и китайските йероглифи. Не успя да открие нито едно съвпадение!