Откри нужната ѝ информация в средата на главата, наречена „Изгубени езици“.
На една от страниците бяха изобразени фрагменти на каменни плочи, открити сред руините на различни древни библиотеки. В долния край на страницата, почти до сгъвката, имаше снимка на счупена табличка. Виждаше се само горната ѝ половина, върху която бяха изписани само три реда символи. Лив се облещи. Постави ръка до страницата и сравни написаните върху нея знаци с тези от снимката.
Бяха едни и същи.
Взе химикалка и внимателно подчерта символите върху снимката и написа „ключът?“ в полето срещу тях.
Текстът към снимката съобщаваше, че плочката е написана на същата азбука, наречена протоклинопис, която бе привлякла вниманието ѝ към книгата. Била открита сред руините на библиотеката на Ашурбанипал121 на място, наречено Ал Хилах в днешен Ирак. Лив подчерта това място, върна се към началото на главата и започна да преглежда текста с надеждата да открие абзац, в който се споменава въпросната писменост.
Протоклинописът е най-старата форма на писменост и предшественик на всички съвременни форми на писан текст. Наричат го понякога „малан" по името на племето, което го е създало, или „изгубения език на боговете", тъй като древните вярвали, че тази писменост е предоставена в дар на човечеството от самите богове . Поради тази причина тя била използвана от висшите жреци в древното шумерско общество като средство за записване на най-свещените събития. Това ограничило употребата и разпространението на тази писменост и в крайна сметка довело до нейното отмиране. По време на нашествията на еламитите132 около 2000 г. пр.н.е. шумерските храмове били унищожени и жреците били избити. Познанието за езика изчезнало заедно с тях, а малкото на брой оцелели текстове не са достатъчни, за да позволят неговото реконструиране. Изследванията върху този език са възпрепятствани и от вековната практика на Института за древна писменост, който се намира в Цитаделата в древния град Руин, да изкупува и прибира в архивите си всички протоклинописни образци, които биха могли да представляват интерес за изследователите.
Въпреки че в салона на самолета бе доста топло, студени тръпки побиха Лив. Дори сега, когато се отдалечаваше от Руин със скорост от почти хиляда километра в час, тя като че ли не бе в състояние да се изплъзне от влиянието му. Отгърна на съдържанието и потърси „Институт за древна писменост“. Имаше цяла глава, посветена на него. Лив я зачете, изгаряща от нетърпение да научи колкото се може повече.
Институтът за древна писменост е създаден от монасите от Руин през IV в. пр.н.е. по времето, когато от древните земи на Месопотамия, „земята между двете реки", излизат първите писмени системи.
Илюстрацията на съседната страница показваше съвременна карта, върху която бяха очертани границите на Месопотамия. Тя се простираше между реките Тигър и Ефрат, минаваше през цялата територия на Ирак, прекосяваше Северна Сирия и достигаше Югозападна Турция, за да завърши в подножието на планините Таурус, където от незапомнени времена се издигаше Цитаделата.
Първоначалната цел на Института била да събира и систематизира цялото писмено знание, което може да бъде изучено и съхранено. Смятало се, че това знание, предавано от разказвач на разказвач посредством устна традиция, е било компилирано от източници, по-близки до епохата на Сътворението, и следователно по-близки до Бог, затова към съхраняването му се отнасяли като към свещен дълг.
С течение на времето, с появата и възхода на други древни цивилизации, някои също пожелали да събират и пазят древното познание, както и да изучат и препишат произведенията, съхранявани в Цитаделата. Тя обаче, прославила се със своята потайност и мълчание, неизменно отказвала всякакви молби за достъп до архивите си.
В отговор на това големите цивилизации построили свои собствени библиотеки, като започнем с библиотеката на Ашурбанипал и продължим с царската библиотека в Александрия и с библиотеката в Пергам (на тях са посветени отделни глави). За известен период тези библиотеки се разраствали и просперирали, но когато цивилизациите, които ги създали и поддържали, се превърнали в руини, самите библиотеки били или унищожени, или ограбени от армиите на нашественици, или - по ирония на съдбата - книгите им били придобити от единствената библиотека, която останала незасегната: Голямата библиотека в Руин.