Лив обърна страницата и откри гравюра от XVIII в., пресъздаваща Голямата библиотека в Руин. На нея бяха изобразени мрачни пещери и тунели с лавици, отрупани с книги и глинени плочки. Монаси със свещи в ръце сновяха между сталагмитите, за да изучат неща, до които никой освен тях нямаше достъп. Под гравюрата бяха цитирани думите на д-р Парнезий, историк от Оксфорд, живял също през XVIII в., който бе казал, че „както всички пътища водят към Рим, така всички книги се четат в Руин“.
В наши дни, когато музеите започнаха да стават все по-богати и съперничеството между тях кой да изложи по-редки артефакти се изостри, институции от рода на „Гугенхайм“ и „Гети” създадоха собствени отдели за древни писмени паметници. В резултат на това процъфтя черният пазар на древни текстове, който позволи такива съкровища като ръкописите от Мъртво море да станат обществено достояние, вместо да потънат в недрата на планинската крепост в Руин. И докато подобни открития помогнаха да обогатим знанията си по отношение на праисторическото ни минало, най-старите езици като прото- клинописа и познанието, което носят те, остават загадка. Единствената надежда да я разбулим се крие в намирането на ключ.
Лив впери поглед в последната думи. Съвпадение ли бе това, или поличба? Обикновено тя не вярваше нито в едното, нито в другото, но пък нищо от случилото се през последните дни не попадаше в графата „обикновено“. Остави тази мисъл настрана и направи онова, които правеше винаги - зае се да проучва уликите и доказателствата.
Отново отгърна книгата на азбучния показалец и прегледа списъка с думи, започващи с буквата К. Няколко бяха страниците, на които ставаше въпрос за „ключ“. Започна от мястото, където въпросът бе разгледан най-подробно.
Най-прочутият ключ в историята на древните езици е Розетският камък. Преди откриването му през 1799 г. от Наполеоновата Комисия за науките и изкуствата не сме били в състояние да разчетем древноегипетските йероглифи. Надписът върху камъка, изложен първоначално в някой храм, представлява указ, който трябвало да бъде достъпен за всички, които минавали покрай него. Изсечен е около 196 г. пр.н.е., в епоха, когато езиците започнали да се развиват и разпространяват с бързи темпове. Указът бил написан на трите най-широко използвани езика по онова време: древногръцки, демотично писмо и египетски йероглифи. Сравняването на надписа, направен на добре познатия на учените гръцки език, с останалите позволило на учените да разчетат другите два „изгубени“ езика.
Откриването на подобни „ключови" камъни - които са в състояние да променят световната история - се смята за Светия Граал на археологическата ортография. Най-важен за учените е т.нар. Звезден камък или Imago Astrum, споменат в династичната история на Древен Вавилон като ключа към осмислянето на цялото древно познание. Смята се, че загубването на този камък е свързано с историята на Вавилонската кула. Докато камъкът не бъде намерен, няма да можем да разчетем най-древния от всички езици. Мнозина са убедени, че Imago Astrum е част от огромната колекция на Института за древна писменост в Руин. Някои дори вярват, че той е свързан с митичното Тайнство.
Бележката под линия препращаше към някаква илюстрация. Лив отгърна на нея и установи, че това е същата счупена каменна плоча, съдържаща символите, изписани и върху ръката ѝ. Погледна ги отново и на фона на прочетеното току-що скритото им значение придоби доста по-мрачен смисъл. Изпита внезапно желание да изтрие знаците от кожата си, сякаш това щеше да я предпази от лудостта, която започваше да я обзема.
Разкопча колана на седалката си, остави книгата и тръгна с бързи крачки към тоалетната в предната част на самолета. Междувременно почеса ръката си, сякаш символите върху нея бяха инфектирали кожата ѝ.
Дик протегна крака, надигна и тялото си, за да го освободи от менгемето на страничните облегалки за ръце. Ставите му изпукаха, когато се измъкна от затворническата килия, която представляваха седалките в икономичната класа. Той се надигна бавно и почувства как скърцащото му тяло приема обичайната си форма. Когато се изправи в цял ръст, главата му опря в тавана.
Момичето вече бе стигнало предния край на салона, след което изчезна зад вратата, която водеше към миниатюрната тоалетна. Дик вече крачеше по пътеката, когато на вратата светна знак „Заето“.