По време на целия полет бе разсъждавал върху две неща. Първото бе каква книга чете момичето, а второто бе свързано с възможността да го убие още в самолета, без да го заловят.
От съобщението, което бе получил на летището, ставаше ясно, че момичето представлява „непосредствена заплаха“ и трябва да бъде елиминирано „на всяка цена“. Дик обичаше този военен жаргон: оперативните термини и липсата на каквато и да било неяснота или двусмислие в заповедите. По ирония на съдбата обаче искаше ли да изпълни задачата си максимално бързо и ефективно, трябваше да изчака. Е, междувременно щеше да открие отговора на първия въпрос, който го измъчваше.
Стигна до празната седалка и хвърли поглед на книгата. Беше отворена на страница със снимки. Младата жена бе подчертала надписа към една от тях и бе надраскала нещо в полето. Той огледа почерка ѝ. Беше елегантен и компактен, също като нея. Дик извади телефона от джоба си, огледа останалите пътници наоколо, убеди се, че спят, и снима страницата. Заглавието на книгата го изненада приятно. Протегна се за всеки случай - ако някой го наблюдаваше, щеше да реши, че е станал да се поразкърши, после се върна на мястото си. Вероятно, когато му дойдеше времето, щеше да успее да заведе момичето на някое тихо местенце, където първо да си поговорят. На някое и-зо-ли-ра-но местенце.
Рядко се срешаха красиви момичета, които също като него да обичат езика и думите.
42
Докато Аркадиан вървеше към болницата, в съзнанието му изскочиха един след друг различни фрагменти от разговора с Гейбриъл.
Беше капан.
Лив е в опасност.
Майка ми също.
Когато научи за двата смъртни случая в болницата от радиото, което бе настроил на новинарски канал, Аркадиан си припомни изражението на Катрин, когато ѝ бе дал бележника. Това се бе случило само преди няколко часа. Тя го обвиняваше за задържането на Гейбриъл и макар да не го бе изрекла с думи, той го бе прочел в очите ѝ, а също и в мълчанието ѝ. Аркадиан се надяваше тя да омекне, когато синът ѝ бъде освободен от участъка. Катрин обаче не смяташе, че системата ще успее да го защити. И се бе оказала права. Ето защо сега той крачеше по улиците, изпълнени с отломки и объркани хора, като покаял се грешник. Искаше да отиде в болницата, трябваше да отиде в болницата. Единственият начин да се погрижи колегите му да не пропуснат някоя улика, да не я манипулират или изгубят, бе да се включи в разследването.
Завари около болницата полицейски ограждения, които ограничаваха достъпа до онази част от улицата, която минаваше успоредно на сградата. На пост стоеше самотен полицай, който се опитваше да удържи изненадващо голямата тълпа репортери и телевизионни екипи. Очевидно дори земетресението не бе в състояние да отклони интереса им от историята, доминирала новинарските емисии през последните няколко седмици. Аркадиан извади служебната си карта и кимна за поздрав на полицая, който го позна и отстъпи встрани, за да го пусне да мине.
В средата на оградената зона се издигаше квадратна палатка, ярко осветена отвътре с прожектори, захранвани от малък генератор. Когато Аркадиан наближи, някой отметна едно от страничните платнища и от палатката излезе криминалист, когото познаваше. Беше Булут Гюл, старши експерт в екипа криминолози, който отговаряше за събирането на улики от местопрестъплението, а също и един от колегите, на които Аркадиан имаше доверие.
- Мислех, че си в отпуск - каза Булут и кимна към превръзката на ръката му.
- Така е. Реших обаче, че помощта ми ще ви е от полза. - Посочи към палатката. - Коя е жертвата?
- Според списъка на дежурствата се казва Несим Сентюрк - отвърна Булут, отстъпи встрани и повдигна платнището, за да може Аркадиан да надникне вътре. - Служебната му карта липсва, затова не сме сигурни от кой участък е изпратен. Нямаме достъп до нито една база данни в полицейското управление, тъй като захранването там още не е възстановено. Аварийните екипи работят по въпроса, но това не им е приоритет: всички са по улиците, за да разчистват цялата тази бъркотия.
Аркадиан влезе и огледа лицето на мъжа. Бе същият полицай, който следобед, когато бе дошъл да посети Лив и Катрин, бе вписал името му в дневника за посещения. След експлозията в Руин броят на полицаите, патрулиращи по улиците, бе увеличен значително, за да бъдат успокоени обществеността и тълпите туристи, че градът е безопасно място. За целта полицейските началници бяха изтеглили служители от няколко съседни управления и бяха напълнили местната централа с непознати лица. Мъртвият полицай спадаше към тази категория.