- Хайде, стига - подкани я той, докато я галеше неловко по гърба. - Не го преживявай толкова. Имаш ли къде да отидеш, да се обадиш на някого, освен на мен? - Тя поклати глава и той се замисли как да разреши ситуацията, какво да каже, за да я накара да се почувства по-добре. Бездруго не го биваше в приказките и нямаше представа как да постъпи.
- Бих те поканил у дома - каза Скай, - но трябва да те предупредя, че майка ми ще те побърка с въпросите си. Гледала те е по новините и най-вероятно ще се отнесе с теб като със знаменитост. Нищо чудно да покани приятелките си. Недей да плачеш, това няма да ти върне къщата. Ще се опитам да измисля нещо.
53
Четири сутринта в Нюарк, Ню Джърси.
Десет сутринта във Ватикана.
Международните новинарски канали бяха започнали да излъчват репортажи от земетресението в Руин още предната вечер, заедно със слуховете, че още неколцина от оцелелите в Цитаделата са предали богу дух. Клементи бе прекарал цялата вечер и по-голямата част от нощта в разговори по обезопасената си срещу подслушване линия. Поглъщаше жадно всяка дума, очакваше с нетърпение потвърждението, че заплахата, надвиснала над начинанието му, е премахната. В крайна сметка умората го бе надвила и той бе заспал, без да получи отговор на този въпрос.
Веднага щом приключи със сутрешните си молитви и служебни задължения, кардиналът се втурна в кабинета си и влезе в електронната си поща.
Очакваха го две съобщения.
Прочете първото с нарастващо безпокойство. Въпреки обещанието, което бе дал на Групата, през нощта бе елиминиран само един от четиримата оцелели. От останалите трима един се намираше под наблюдение - но все пак на свобода! - в Америка, останалите двама бяха изчезнали. Ама че нощ! Двама от независимите агенти, наблюдавали болницата, бяха мъртви. Отвори приложените към съобщението снимки и трепна, когато видя кадрите от местопрестъплението, които показваха свещеника на болничното легло - с широко отворени от изненада очи и прерязано гърло, в огромна локва кръв. Първите репортажи по новините го бяха идентифицирали погрешно като монаха, но последвалите емисии бяха коригирали нещата. Монахът бе обявен официално за изчезнал, заедно с Лив Адамсен и Гейбриъл Ман, оцелелия, по отношение на когото Групата изпитваше най-силни притеснения.
Кардиналът затвори имейла и отвори втория, изпратен няколко часа след първия, с надеждата да открие в него по-добри новини. Подателят му бе друг агент, който предаваше подробен доклад от наблюдението си над изчезналата жена. Погледът на Клементи пробяга по подробностите около полета, който тя бе взела, и полицая, който я бе посрещнал на летището. Към съобщението бе приложена снимка, придружена от пояснителен текст.
Обектът бе забелязан да чете тази книга по време на полета...
Кардиналът отвори снимката и дъхът му секна при вида на каменната плочка, съдържаща един от малкото текстове, написани на изгубения език, които не бяха притежание на Цитаделата. Момичето бе подчертало цял ред със символи и бе написало в полето нещо, което накара Клементи да настръхне от ужас.
Ключът?
Момичето бе извършило съвсем точен превод от език, който само той и още шепа хора из целия свят бяха в състояние да прочетат, език, който играеше ключова роля в плановете му да възстанови църквата. Той се вторачи във въпросителната, изписана от Лив Адамсен. Означаваше ли тя, че момичето не е сигурно в превода, или че не разбира значението му? Едва тогава забеляза, че Лив е подчертала още нещо на същата страница, и взе решение. Това бе Ал Хилах, ключът към всичко. Момичето бе разбрало нещо и това го правеше особено опасно.
Не можеше да си позволи повече прояви на предпазливост. Предния ден бе изпитвал угризения заради решението, което бе взел, но днес не изпитваше и капка колебание. Бе отишъл прекалено далеч, за да се отказва.
Написа кратко нареждане:
Момичето трябва да замлъкне незабавно.
Очаквам резултати до един час.
54
Нюарк, Ню Джърси
- Ето, заповядай! - каза Скай и отвори вратата с апломб, който хотелската стая определено не заслужаваше.