Бе обзаведена семпло и функционално и едва побираше двойното легло, разположено в нея. През единствения прозорец се процеждаха оскъдните лъчи на изгряващото слънце, а гледката, която той предлагаше, бе тухлената фасада на отсрещната сграда.
- Чудесна е! - каза Лив и прекрачи прага.
Скай остана в коридора като притеснен тийнейджър, излязъл на първа среща. Бръкна в джоба на якето си и измъкна евтин мобилен телефон.
- Заповядай - каза и го подаде на Лив. - Картата е предплатена, имаш разговори на стойност петдесет долара. Използвай го, ако трябва да позвъниш на някого. - Лив го взе с благодарност. - Записал съм номера си в телефона в случай, че се наложи да се свържеш спешно с мен. Почини си добре, става ли? - Кимна, сякаш за да отговори сам на собствения си въпрос, после се обърна и си тръгна. Не бе от хората, които умееха да показват чувствата си, но имаше голямо сърце, а това бе най-важното.
Лив затвори вратата и завъртя резето докрай, след което огледа стаята. В много отношения тя приличаше на болничната стая в Руин. Обзавеждането бе малко по-луксозно, а леглото бе двойно, но във всяко друго отношение стаята носеше клеймото на институционалната скука.
По пътя насам Скай ѝ бе обяснил, че полицията използва хотела за настаняване на ключови свидетели и съдебни заседатели по време на важни съдебни процеси. Регистрира я под фалшиво име и лични данни, така че нито истинското ѝ име, нито номерът на паспорта ѝ да се появят в която и да било база данни. Това щеше да я направи по-трудна за откриване поне за известно време, което ѝ помогна да се почувства в безопасност.
Лив извади лаптопа и зарядното от чантата си и ги сложи на плота, който играеше ролята на бюро. В единия му край имаше лампа с огледало, окачено на стената зад нея, а в другия - телевизор с плосък екран. Тя го включи и по стар навик намери новинарски канал. Тъкмо се канеше да започне разопаковането на останалата част от багажа си, когато говорителят каза нещо, което я накара да извърне рязко глава към екрана.
- Първите трусове в историческия турски град Руин са усетени снощи около осем вечерта местно време. Макар магнитудът им да не е особено висок, те като че ли са отключили верижна реакция в съседни разломи из цяла Турция, както и на юг и на изток в Сирия и Северен Ирак. Сеизмолозите твърдят, че никога досега не са наблюдавали подобно явление и не са в състояние да обяснят причините, които са го породили.
Лив впери поглед в картата, която показваха.
Самолетът ѝ бе излетял точно в осем вечерта.
Спомни си рязката болка, която бе изпитала, когато колесниците се бяха отделили от земята, усещането, че в нея сякаш се е скъсало въже, примигването на светлините, докато самолетът набираше височина. Бяха ли свързани тези събития по някакъв начин? Не би трябвало. Не би могло.
- Единствените жертви са открити в болницата в Руин. Полицията потвърди в официално съобщение, че Катрин Ман, една от заподозрените за неотдавнашния бомбен взрив в Цитаделата, - е мъртва, макар да не става ясно дали смъртта ѝ е пряк резултат от земетресението...
Лив гледаше онемяла екрана.
- Така броят на живите оцелели от инцидента в Цитаделата е сведен до трима: монахът, чието местонахождение е неизвестно, Лив Адамсен, която е напуснала болницата няколко часа преди земетресението, и Гейбриъл Ман, избягал от полицейския арест приблизително по същото време.
Лив пребледня, гърлото я стегна, започна да ѝ се повдига.
Катрин — мъртва.
Гейбриъл - изчезнал.
Запита се дали наистина е изчезнал, или и с него се е случило нещо.
Все още замаяна от новините, Ли в отвори лаптопа си и откри с помощта на търсачката сайта на „Ортус“, фондацията, в която работеше Гейбриъл. Ако някой бе в състояние да се свърже с него или да ѝ съобщи къде се намира той. това бяха хората от фондацията. Зареди страницата на „Ортус“, откри телефоните за връзка с представителството в Руин и се пресегна за телефона на Скай. Набра номера на ,,Ортус“, който вече бе записала в бележника си, и се зачуди за колко ли минути международни разговори ще ѝ стигнат петдесетте долара, платени от Скай. В ухото ѝ прозвуча странен сигнал, след което някаква жена отговори на турски.
- Здравейте - каза Лив с надежда да преодолее езиковата бариера. - Говорите ли английски?
- Да.
- Искам да предам съобщение на Гейбриъл Ман.
Пауза.
- Той не е тук.
- Зная, но някой би ли могъл да ми помогне да се свържа с него? Аз съм му приятелка и трябва спешно да говоря с него.
- Той не е тук.