Лив подскочи и прекатури стола, сякаш бе видяла змия да пълзи по бюрото. Прочете последните три реда и ключовите думи запулсираха в главата ѝ: Ева... свещена тайна... Тайнството.
Самото им изричане пробуждаше в нея ясни спомени за видяното в Цитаделата. Спомни си Тау и очите, които я гледаха отвътре, зелени като нейните, вперени право в нея. Спомни си отворената предна част на кръста и крехкото на вид момиче, чиято коса сияеше като лунна светлина, а тялото ѝ кървеше, прободено от безброй игли, покрито с ужасни рани. Лив потърка кожата си, припомнила си неотдавнашното усещане, че я бодат хиляди иглички. Това беше същото. Тя беше същата. Спомените в главата ѝ обаче принадлежаха на някой друг...
Сведе поглед към бележника и прочете останалата част от превода:
Това бе пророчеството, за което ѝ бе разказал Гейбриъл. Едва сега обаче Лив разбираше, че то се сбъдва. Брат ѝ бе изобразил Тау - истинския кръст - преди да се хвърли от върха на планината и на негово място се бе появила тя, плът от плътта му. Тя бе кръстът. Тя бе отключила Тайнството.
Нахлуха още спомени. Ножът в ръката ѝ, пролятата кръв, нейната и на... Ева, смесила се на пода. Кръвта им бе потекла и духовете им се бяха съединили, слети в едно. Вдигна поглед към огледалото и видя очите си. Зелени очи - нейните, но не съвсем, сякаш някой друг я гледаше от огледалото. Пресегна се и докосна отражението си, но в този миг звънецът на вратата иззвъня и тя подскочи стресната. Кой можеше да звъни толкова рано сутринта? Звънът се разнесе отново и тя осъзна грешката си. Това бе мобилният телефон на Скай, оставен на леглото. Тя се хвърли към него, тъй като се страхуваше, че звънът може да спре всеки момент, и натисна бутона.
- Ало?
Настъпи пауза, съвсем кратка пауза, причинена от забавянето поради голямото разстояние, и тогава той каза:
- Лив. Аз съм. Гейбриъл.
Никога не бе изпитвала подобно облекчение. Усети как някъде дълбоко в нея се заражда усмивка, която се насочва нагоре и я облива с топлина. Толкова много неща се бяха случили, толкова много неща имаше да разкаже.
- Здравей - успя да промълви тя и усмивката ѝ озари тази дума, сякаш бе изписана с неонови букви.
- Здравей - отвърна той. Той също се усмихваше. Тя го усети по гласа му. - Къде си?
- Аз съм... - Канеше се да каже, че е у дома, но думите заседнаха в гърлото ѝ. - Прибрах с в Ню Джърси и се настаних в хотел, който ми уреди един приятел. - Погледът ѝ пробяга по телевизора и тя се сети за новините, които бе видяла. - А ти как си? Гледах новините и...
- Добре съм - отвърна Гейбриъл и я прекъсна преди тя да довърши въпроса си. Усмивката изведнъж изчезна от гласа му. - Ще поговорим по-късно. Сега трябва да те скрием на сигурно място, преди Цитаделата да те открие отново. Имаш ли лаптоп и връзка с интернет?
- Да.
- Използвала ли си някога „Скайп“?
- Разбира се. - „Скайп“ бе най-добрият приятел на всеки журналист. С помощта на интернет компютърът можеше да бъде използван като телефон, разговорите по който бяха напълно безплатни. Всъщност програмата работеше като видеофон и все по-често се използваше за предаването на репортажи от труднодостъпни места по света. Лив отвори въпросното приложение и записа адреса на Гейбриъл в „Скайп“. Сетне кликна върху иконката, обозначена като „нов контакт“, за да проведе разговора.
57
Служителката на рецепцията погледна мъжа в омачкан костюм, запътил се към нея, и го посрещна с дежурната си усмивка.
- Какво мога да направя за вас?
- Ами, като за начало можете да се обадите на шефа ми и да му обясните, че тези нощни полети направо ме разбиват - каза той, пусна чантата си на пода, опря се тежко на гишето и хвърли поглед към екрана на компютъра.
- Имате ли резервация при нас?
Дик въздъхна дълбоко и сбърчи чело - кратка пантомима на умора и отегчение.
- Не, за жалост. Нямам нищо освен задължението да се явя пред съда по-късно през деня и след като не успях да затворя очи дори за миг по време на нощния полет от Лондон, търся местенце, където да положа изморената си глава за час-два, в противен случай няма да съм от голяма полза на моя клиент.
И подаде на служи телката паспорт и кредитна карта - фалшиви, естествено.
- Момент да проверя с какво разполагаме - каза жената, взе документите и затрака по клавиатурата.