Гейбриъл и Аната се спогледаха и Лив попита:
- Какво има?
- Има и второ пророчество - каза Гейбриъл. - Огледалното пророчество. То е продължение или допълнение на първото.
Вдигна бележника на Оскар към камерата и екранът пред Лив се изпълни с познати символи. Шепотът отново се усили, докато тя се взираше в буквите и записваше превода в бележника си. Осъзна значението му още докато го превеждаше. Бе се чудила какво представлява ключът - и сега научи отговора. Тя бе ключът.
Ключът отключва Тайнството
Тайнството се превръща в Ключ
И земята цяла ще потръпне
Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта
И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние
Погине ли Ключът, земята ще се разцепи и
Чума ще връхлети, за да бележи края на дните
От мига, в който се бе събудила в болницата, Лив бе изпитвала неустоимо желание да се прибере у дома. Отначало бе решила, че това е инстинктът на оцелелия, който я кара да потърси познатото и сигурното, или с други думи, да напусне мрачните, изпълнени с опасности улици на Руин и да се върне в Америка. Сега осъзнаваше, че става въпрос за нещо съвсем различно. Тя не бе изпълнена с копнеж да се върне в собствения си дом, а трябваше да се върне в дома, от който бе дошло Тайнството.
- Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта - повтори Лив.
- Да - каза доктор Аната. - Домът, споменат в Огледалното пророчество, е изначалният дом на всички нас, мястото, където е сътворено Тайнството: Едем.
Рационалната част от съзнанието на Лив преглътна думите ѝ с усилие.
- Огледалното пророчество е съвсем ясно - продължи Аната. - Драконът е символ на огън и разруха. Ако не отнесеш Тайнството в дома му в Едем навреме, ще настъпи краят на дните за всички нас.
- С колко време разполагаме?
- Седемнайсет дни... може и по-малко.
- Ако не успеем?
- Краят на дните е описан в Откровението на свети Йоан Богослов. На земята ще се появи антихрист, който ще донесе болести, глад, земетресения, наводнения... Океаните ще се надигнат и ще погълнат планините, планините ще рухнат в морето. Градовете ще загинат. Ще настъпи краят на живота такъв, какъвто го познаваме, и праведните ще бъдат призовани от Господ.
Лив се свлече унило в стола.
Гейбриъл се наведе напред, лицето му изпълни екрана.
- Ще ти уредя безопасен превоз. Трябва да дойдеш при нас. Всички древни библейски земи са разположени близо до Руин. В тях трябва да потърсим Едем. Още докато пътуваш, ще съм съставил план как да проникнем в Цитаделата.
Лив подскочи.
- Какво?!
- Там Оскар е скрил Звездната карта. Ако не я намерим, няма да намерим и Едем.
Цитаделата отново притегляше Лив в мрачната си орбита. Тя бе избягала колкото се може по-далеч от нея и въпреки това продължаваше да трепери в сянката, която Цитаделата хвърляше, а съдбата ѝ продължаваше да бъде обвързана с тайните, които Цитаделата криеше. В този миг ѝ хрумна нещо. Взе листа, препречете бележката на брат Атанасий, после вдигна поглед към Гейбриъл, усмихна се и каза:
- Мисля, че знам как да се влезе в Цитаделата.
59
Вратите на асансьора се плъзнаха встрани и Дик стъпи на синьо-сивия мокет, с който бе застлан седмият етаж. Спря за миг, за да огледа дългия празен коридор и за да долови шумовете, които долитаха от хотелските стаи в ранната утрин. Зави надясно, както го бе упътила служителката от рецепцията. Движеше се безшумно въпреки огромните си габарити и спираше пред всяка врата, за да се ослуша за миг.
Мина покрай табла, отрупана с остатъците от вечеря, сервирана в стая, и покрай две врати, на чиито брави висяха табелки „моля, не безпокойте“, но като се изключеше това, тази част на хотела изглеждаше доста празна.
Хидравличното рамо на противопожарната врата изсъска, когато Дик я отвори, за да мине в най-отдалечения от входа коридор. Тук се намираше и неговата стая, но той я подмина, привлечен от изострените инстинкти на хищник и приглушения шепот, долитащ от края на коридора. Проследи звука, който не бе по-силен от тихо жужене, и застана пред вратата, откъдето идваше той.
Протегна ръка и докосна вратата с върховете на пръстите си, за да почувства леките вибрации, които идваха от другата страна. Едва след това се наведе и долепи ухо до вратата. Тя отговаряше на най-новите противопожарни изисквания, което означаваше, че е доста солидна и плътна и следователно добър проводник на звуковите вълни. В стаята работеше телевизор, включен на някакъв новинарски канал. На този фон Дик успя да долови по-тихия и не толкова отчетлив звук, характерен за двама души, които разговарят.