Наведе се още, като внимаваше да не вдига шум, и долепи ухото си още по-плътно до вратата. Бе възнамерявал да влезе в стаята ѝ, преструвайки се на камериер или сервитьор от румсървис, и да извие врата ѝ миг след като тя отвори. Присъствието на втори човек обаче променяше ситуацията. Налагаше се да почака още малко.
Замисли се за миг дали да не разбие вратата с ритник и да нахлуе, пък каквото стане. Така би постъпил някога. Сега обаче не правеше така. Беше се научил да сдържа поривите си на насилие и да изразява чувствата си с думи. Думите му позволяваха да контролира самия себе си. а думата, която характеризираше тази ситуация, бе ясна и недвусмислена:
Тър-пе-ни-е.
60
Лив стоеше под горещия душ и усещаше как струите му отмиват напрежението, което бе натрупала през последните няколко седмици, и го отнасят в канала заедно с мръсната вода. Остана изненадана от спокойствието, което бе изпитала по време на разговора си с Гейбриъл. В крайна сметка бе разбрала, че ѝ остават две седмици живот, а ако искаше да промени това, трябваше да се справи с почти непосилна задача. И въпреки това бе изпитала не друго, а облекчение. Беше чела някъде, че подобни чувства нерядко изпитвали войниците, които най-сетне влизали в бой. Имаше нещо успокояващо в осъзнаването, че държиш съдбата си в своите ръце, та дори шансовете да успееш да са минимални. Тя спря водата и взе от закачалката хавлията и две тънки кърпи.
Когато излезе от топлата и светла баня, стаята ѝ се стори още по-студена и мрачна. Подире ѝ се точеше гореща пара досущ като шлейф от фини капчици мъгла. Гейбриъл я бе посъветвал да не мърда от хотела, докато не уреди всички подробности около връщането ѝ в Руин. Лив нямаше представа къде ще отидат след това, но поне щеше да е с Гейбриъл, а това не бе малко.
Събра вещите си и подреди чисти дрехи на стола, но не ги облече. Уреждането на пътуването щеше да отнеме известно време, а тя не бе мигнала повече от двайсет и четири часа. Щеше да се опита да поспи, докато Гейбриъл се обади. Така че се изсуши, върза по-малката кърпа като тюрбан около главата си и се сви на леглото.
Колосаните чаршафи бяха студени, а матракът - твърд, но въпреки това леглото ѝ се стори като застлано с най-фин пух. Отвън долиташе все пo-силният шум на сутрешния трафик, тъй като с напредването на времето все повече хора се запътваха към работните си места. Стори ѝ се странно, че докато лежи в стаята си в този невзрачен хотел в Ню Джьрси, обмисля пътуване, която да я отведе в Райската градина. Идеята изглеждаше абсурдна - все едно да позвъни в някоя туристическа агенция и да поиска да резервира самолетен билет до Мордор. От повърхностното религиозно образование, което бе получила, бе останала с впечатлението, че историите за Сътворението и Райската градина са просто легенди. Никога не ѝ бе минавало през ума, че в тях може да има истина.
Любопитството ѝ надделя над умората и тя се пресегна към нощното шкафче и отвори чекмеджето. Както очакваше, в него имаше екземпляр от Библията, книгата, която можеше да бъде открита във всяка хотелска стая в Америка. Лив отвори на Битие и прегледа набързо първите няколко страници. Тънката хартия ѝ се стори прекалено крехка и нетрайна, за да издържи тежестта на думите, отпечатани върху нея. Във втора глава попадна на нещо интересно:
От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир
се разклоняваше на четири реки.
Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя
Хавилска, там, дето има злато;
златото на тая земя е добро; там има бдолах и
камък оникс.
Името на втората река е Гихон (Геон): тя обикаля
цялата земя Куш.
Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя
тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат.
Тази легендарна история бе изпъстрена с реално съществуващи и в наши дни географски названия: Етиопия, Асирия. Ефрат... Лив винаги бе смятала историята за грехопадението на човека за притча, за метафора, отразяваща по-значими теологични възгледи. Сега обаче четеше текста буквално, възприемаше го като действителен разказ за едно изгнание, като история, чието действие бе толкова бързо и ужасяващо, че човекът бе прогонен от рая още преди края на следващата глава.