- Съжалявам - промълви той.
И тогава целият коридор избухна в пламъци.
Горещата вълна отхвърли Лив назад. Тя падна на леглото и закри лицето си с ръце. Шепотът надделя над бученето на пламъците и изпълни главата ѝ като предупреждение. Когато се опита да погледне към мястото, на което бе застанал Гейбриъл, горещината и блясъкът на пламъците я принудиха да затвори очи. Тя се изправи и се опита да се приближи до вратата, закрила лице с ръкава на хавлията си с надеждата, че Гейбриъл може да е оцелял в този огнен ад.
В този миг огънят изчезна също толкова бързо, колкото се бе появил, и вместо хотелски коридор пред очите ѝ изникна пустинен пейзаж. Земята бе равна и гола, покрита с нощни сенки, озарена от сиянието на луната. Лив пристъпи към нея, привлечена от необикновената гледка.
А после стигна прага и видя звяра, причинителя на огнения пъкъл. Той стоеше върху пясъка, огромен гущер с остри шипове и плочки по гърба, който бълваше огън. Червените му очи се взираха право в нея, островърхата му като копие опашка се гърчеше под нощното небе, над което грееше пълна месечина.
Звярът си пое дълбоко дъх, всмукна пламъците и дима, които бе избълвал, и затвори червените си очи, сякаш за да се наслади на миризмата ѝ. Миг по-кьсно нещо прониза нощта и се заби в гърдите ѝ, прободе и тялото, и душата ѝ. Тя се опита да извика, но от устата ѝ не излезе нито звук. Почувства как кръвта потича по кожата ѝ, както неотдавна в Цитаделата. Зловещото създание я повдигна с върха на опашката си и я поднесе към устата си. Лив почувства смъртоносния дъх на чудовището и видя знака върху врата му - кръст във формата на обърнато Т. Зловещото създание нададе пронизителен писък, който сякаш разцепи главата ѝ, устата му избълва огън и зина, за да я погълне.
65
Лив подскочи в леглото, пронизителният писък от кошмара продължаваше да кънти в ушите ѝ. Хотелската стая тънеше в безпорядък - столът бе катурнат, завивките на леглото бяха смачкани на топка, накъсани листове бяха разпилени навсякъде. Зачуди се дали още сънува и това е част от поредния многопластов кошмар, от който трябва да избяга малко по малко. Сви колене към гърдите си и зачака следващото действие от кошмарния сън, но никой не почука на вратата, температурата в стаята си остана нормална, отвъд прага не изникна и фантасмагорична пустиня с огнен дракон. Всичко изглеждаше съвсем реално и естествено и това я притесни още повече.
Опита се да осмисли случилото се: или някой бе проникнал в стаята ѝ и бе направил всичко това, докато тя бе спала, или самата тя го бе сторила, досущ като някой сомнамбул. Нито едното, нито другото обяснение не я успокоиха. Лаптопът ѝ стоеше затворен на мястото, където го бе оставила. Ако някой бе влизал в стаята, щеше да го вземе, нали? Единственото логично заключение бе, че тя сама е направила всичко това. Или пък го бе направило създанието, което носеше в себе си, докато съзнателното ѝ аз е било потънало в сън.
Събра разпилените върху леглото листове. Бяха страници, откъснати от Библията. Корицата на книгата лежеше на пода до леглото. Взе я и тя увисна безжизнено в ръцете ѝ като мъртво животно. Една-единствена страница бе останала залепена за корицата. Страница от Откровението на свети Йоан Богослов и това едва ли бе случайно. По-голямата част от текста върху нея бе задраскан с разкривени, гневни линии, но няколко реда бяха останали незасегнати:
... ето, голям червен змей със седем глави и десет рога, а на главите му - седем корони; опашката му повлече третината от небесните звезди и ги свали на земята. Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, кога роди, да изяде детето ѝ. И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи...
Лив се взираше в думите, а пронизителният писък на дракона продължаваше да кънти в главата ѝ.
На вратата се почука силно и Лив подскочи.
- Моля, излезте и тръгнете към стълбите! Моля, побързайте !
Мъжът продължи по коридора, чукаше на всяка врата и повтаряше нареждането. Воят, който чуваше Лив, не бе причинен от дракона от съня ѝ, а от противопожариата аларма.
Тя събра набързо дрехите си и грабна чантата си.
В коридора алармата виеше още по-силно и Лив запуши ушите си с ръце, докато бързаше към стълбите. Помисли за съвпадението между текста от Откровение и кошмарните съновидения. Вероятно бе прочела точно този откъс преди да заспи и сама бе посяла в съзнанието си семената, от които бяха избуяли тези страховити картини.
Стигна противопожарната врата и я бутна, чудеше се дали Гейбриъл е успял да уреди пътуването ѝ до Руин. Не можеше да повярва, че очаква с нетърпение да се върне там. Възможността да се срещне отново с него бе променила всичко. Чувстваше се свързана с него.