А после някой повдигна маската от лицето ѝ и прошепна в ухото ѝ:
- Не се опитвай да говориш. И не се опитвай да се движиш. Не си в състояние да го правиш и това само ще те разстрои допълнително. Парализирана си от медикамент, наречен сук-ци-нил-хо-лин141. Не се тревожи, действието му скоро ще отмине.
Тя почувства натиск върху клепачите си.
Мъжът ги отваряше с пръсти.
Ярката светлина прониза главата ѝ и тя видя пред себе си не библейски звяр, а едър мъж.
- Ето, събуди се - каза той. - Скоро ще се върнеш у дома, където ти е мястото.
Думите му заглъхнаха, но паниката се върна. Той продължаваше да говори, но Лив вече не го чуваше. Не чуваше нищо освен шепота, който се надигаше в главата ѝ, за да прерасне в писък и да доведе със себе си спомена за обсипания с остри шипове Тау в параклиса на Тайнството. Цялата настръхна при спомена за това, обзе я страх, дори ужас. Припомни си превода от бележката на монаха:
Бяха държали Ева затворена от незапомнени времена и Лив я бе освободила, но не задълго.
„Скоро ще се върнеш у дома“, бе казал мъжът. Щяха да отведат и двете в Цитаделата и да ги затворят в мрака.
70
Братът градинар крачеше по студените мрачни коридори на планината, понесъл със себе си топлината от току-що извършеното дело. Можеше да помирише дима, мириса на изгоряло на кладата дърво, продължаваше да усеща горещината на огъня върху кожата си.
Бе станал преди изгрев, за да раздели хората си на екипи, всичките въоръжени с триони и лозарски ножици. Тръгнаха от единия край на градината към другия, като режеха всеки клон, заразен от болестта. Режеха толкова дълбоко, колкото сметнеха, че е безопасно. Отначало им се стори, че старите дървета са най-тежко засегнати, но с напредването сред овошките започнаха да откриват признаци, че болестта е достигнала листата и клонките и на най-младите.
Пак той се зае и с кладата: изучаваше всеки отсечен и отрязан клон с надеждата да намери ключа към загадката, свързана с болестта, опустошила градината. Това му даде възможността да фокусира вниманието си върху нещо друго, а не върху осакатяването на любимата му градина. Едва след като огледа и последната клонка, преди да я хвърли в пламъците, си позволи да огледа опустошението, което бяха извършили. Бе работил в тази градина четирийсет години, познаваше всяко дърво и всеки храст. Въпреки това не можеше да познае уродливото творение, в което се бе превърнала градината. И когато огънят погълна кладата, запалена върху каменния плочник, и запламтя с адските пламъци на изгаряща треска, той все още нямаше дори най-малка представа нито какво е причинило тази чума по растенията, нито какво би могло да я прогони. Изтощен и объркан, бе извърнал поглед и бе потърсил убежище в недрата на планината, където бе останало едно последно средство, към което да прибегне.
Затова сега тътреше уморени крака по коридора, като от време на време опираше длани в стените, за да не залитне. Надяваше се да не срещне никого по пътя си към параклисите, където възнамеряваше да отприщи насъбраните чувства и да ги излее в сърцераздирателна молитва към Господ да пощади градината му.
Заслиза по стъпалата, които водеха към залата под Катедралната пещера, и едва не се препъна, толкова уморен бе от дългите часове, прекарани на крак. Причерня му. Преди няколко часа му бе потекла кръв от носа, но въпреки това нищо не бе състояние да прогони аромата на портокали, изпълнил ноздрите му.
Стигна края на стълбите и тръгна по къс тесен коридор, от двете на страни на който имаше дървени врати. Край всяка от тях имаше свещ, залепена във восъка, останал от хиляди подобни свещи. Повечето свещи горяха, което означаваше, че параклисите зад дървените врати са заети, но някои бяха угасени. Той се насочи към една от тях, запали студения фитил с пламъка на съседната свещ, после я постави на мястото ѝ и влезе в стаята.
Параклисът бе най-обикновена пещера, издълбана в скалите. Осветяваха я единствено свещите, останали от предишни посетители. Пламъчетата им потрепнаха, когато братът градинар се приведе пред тях на пода, изгладен от коленете на безброй вярващи.
Горещината продължаваше да го преследва дори тук в студеното и тъмно сърце на планината. Усети как настръхва под расото, когато коленичи и впери поглед в малкия Т-образен кръст, поставен върху олтарния камък.