Часовникът на стената тиктакаше и отброяваше секундите. Телевизионният репортаж, посветен на незначителните щети, причинени от земетресението на няколко исторически сгради, приключи и започна друг, свързан с убийствата в болницата. На екрана се появи снимка на майка му и Гейбриъл извърна глава. Погледна часа, изписан върху екрана на телефона.
Петте минути бяха изтекли.
Той набра номера.
Аркадиан чу звъна на телефона, но все още бързаше под купола от стъкло и стомана на железопътната гара. Изруга достатъчно високо, за да накара неколцина души да се обърнат подире му, и се престори, че търси дребни монети в джоба си, за да остане до телефона. Отново се разнесе звън.
- Да - каза той.
- За какво ти е този нов номер? За да ме проследиш по-лесно ли?
- Никой няма да проследи това обаждане - каза запъхтян Аркадиан. - Точно обратното. Моят телефон може да бъде подслушан по-лесно... всъщност не бих се учудил, ако в момента го подслушват, затова реших да изчезна от полезрението им. Така ще можем да поговорим на спокойствие.
Гейбриъл не отговори нищо.
- Проверих записите по времето, когато си избягал от килията в участъка. Беше прав: всичко е изчезнало - записите от охранителните камери, дневниците, в които се вписват арестуваните, всичко...
- След като няма никакво доказателство, че съм избягал от полицията, не би трябвало да ме издирват, нали?
- О, издирват те, и още как. Само че по друга причина. Отпечатъците ти са открити в болницата. Ти си основен заподозрян за трите убийства.
Гейбриъл обмисли чутото. Това го нямаше по новините. Очевидно полицията бе положила усилия да спре изтичането на информация, вероятно защото предполагаше, че той все още е в града, и не искаше да го подплаши.
- Полицаят не беше никакъв полицай - тихо каза той, сякаш говореше на себе си.
- Зная. Вече го проверих. Опитвам се да открия откъде е дошъл, но засега нямам резултат. Нямам представа къде си, но най-добре се скрий някъде и не си подавай носа навън.
- Как така изведнъж застана на моя страна?
- Беше прав, има нещо гнило в цялата тази работа - отвърна Аркадиан и му предаде разговора си с ченгето от Ню Джърси.
- Не е мъртва - каза Гейбриъл, когато Аркадиан му разказа всичко. - Ако искаха да я убият, ченгето щеше да открие тялото ѝ в хотелската стая. Ще я доведат тук. Вероятно са разбрали, че тя носи Тайнството в себе си, и искат да си го върнат.
Погледна си часовника и пресметна колко е часът в Ню Джърси.
- По кое време разговаря с онова ченге?
- Преди двайсетина минути.
- Той имаше ли представа кога е изчезнала Лив?
- Каза, че я посрещнал на летището, после я настанил в хотела около четири сутринта. Върнал се към девет, след като тя не вдигнала телефона си. Малко след седем в хотела се е включила противопожарната аларма. Искал да провери дали Лив е добре, но тя вече е била изчезнала.
- Противопожарната аларма е била примамка. Точно тогава са я отвлекли.
- И аз мисля така. Свързах се с граничните власти - името ѝ не фигурира сред пътниците на нито един редовен или чартърен полет.
- Няма да я качат на самолет под истинската ѝ самоличност. Вероятно ще използват чартър или частен самолет и фалшиви документи.
- В такъв случай трябва да ги посрещнем тук.
Гейбриъл обмисли трескаво всички проблеми, произтичащи от подобна задача. Двете летища на Руин обслужваха стотици полети дневно. Първия път, когато Лив бе дошла тук, той бе наблюдавал едното летище, Катрин - другото. Сега обаче майка му бе мъртва, а той не биваше да доближава летищата на километър околовръст, ако не искаше да бъде заловен от охраната.
- Имаш ли хора, на които вярваш и на които можеш да повериш наблюдението на летищата?
Аркадиан се сети за Юн Халдин и охранителната му фирма. Да, имаше пълно доверие на Юн, но в компанията му работеха много бивши ченгета и никой не би могъл да гарантира за всички тях.
- Честно казано, ситуацията е такава, че не мога да се доверя на никого. А и ако пристигне с товарен полет например, дори да изпратим хора на летището, те пак няма да я открият.