— Ще ти олекне я! Нали съм ти казал и други път, че ракията помага на болен корем! А пък ти и на мене, и на батя не даваш да си сръбнем, кога ни заприсвива!
— Не давам я! Не давам, че вас по три пъти на ден ви присвива — ухили се Гунка и белите й зъби лъснаха.
Когато бяха отминали вече и ханчето, където пиха още по една, Гунка беше вече отметнала завивките до кръста и слънцето надничаше в разкопчаната й от горещината пазва. Тънка руменина беше полазила по белите й страни и каруцата леко подрусваше младото й тяло върху дебелия пласт сено.
— Бульо — рече й Радко, като изви черни очи през рамо, — както си се зачервила, да те види докторът, ще ни се смее!
— Ами, чунким ще ходим при доктор! Нищо ми няма вече! Стоплих се и ми е леко, леко… Само главата ми е малко замаяна, ама нищо. Здрава съм! — И като проточи заголен крак, бутна го по кръста и добави:
— Хайде да се върнем!
— Да се върнем, ама тук пътят е тесен и не можем обърна колата. Пък и пустият му кон!… Нека минем моста и татък до корията пътят се раздвоява, та там ще се опитам да я обърнем.
Като стигнаха до кръстопътя, Радко дръпна юздите да спре коня, но той, като предвкусваше близостта на манастирската чешма, сви уши, наведе глава и се хукна още по-силно напред. Радко дръпна силно левия повод, конят кривна от шосето изведнъж — тъй че щеше да обърне без малко колата — и запрепуска лудо по тесния и неравен селски път, който се губеше наблизо, в корията. Колата се мяташе вляво и дясно като пияна.
Гунка се свлече до девера си и подплашена, обви ръцете си около шията му. Той напъна последни сили, дръпна поводите, конят се изправи на двата си крака, изпрухтя и се спря в гъстия дъбак.
— Изплаши ли се? — попита я Радко, като завърза поводите за предното колело и леко я прихвана през кръста.
— Не! Мъничко само.
— Ами сега какво да правим?
— Нищо. Нека постоим тъй!… Нека постоим! Я колко е хубаво тук!… — И като го притисна още по-силно, склони глава на гърдите му.
Далеч горе от могилите се понесе гласът на полския пъдар:
— Из пътя, из пътяааа! Къде си тръгнал направо из чуждите имоти?…
Но те го не чуха.