Усетих как нещо у мен се стегна, сякаш контролните уреди отказаха да се задействат, защото им липсва машинно масло. Погледнах Ем-бот.
— Той предупреди — продължи Дърдорко, — че ако го разкрием, ще се опита да унищожи собствените си системи, за да не би да наруши заповедите на стария си пилот.
— Може би… може пък аз да успея да му набия разум в главата.
— Не мисля, че Ем-бот е способен да прояви разум. — Родж погледна кораба и изглежда отново се възхити колко добре изглежда. Чист, прясно боядисан, източен и опасен. Четирите гнезда за деструктори, по две на всяко крило, зееха, а задният бустер липсваше. Иначе беше съвършен.
— Дърдорко — повиках го тихо, изпълнена със страхопочитание. — Не мога да повярвам, че ми позволи да те въвлека в това.
— Ако искаш да ми се отплатиш — отвърна той, — накарай Еф Ем да се срещне с мен за обяд някой ден в парка. — След това се изчерви и се обърна настрани. — Искам да кажа, ако някога стане въпрос, нещо такова. Или пък недей.
Ухилих се и го ударих по ръката.
— Значи все още си оставаш Дърдорко. Започвах да се тревожа.
— Да, да. Забрави онова, което казах, и да се съсредоточим над важните неща. Откаченият изкуствен интелект казва, че стелт системите му са достатъчно добре, за да не позволят на ЗСД да го забележат и трябва да приемем думата му за чиста монета. Какво ще кажеш? Искаш ли да го вземеш за един тестов пробег?
— Ангели небесни, да!
Дърдорко вдигна поглед.
— Някаква идея как да излезем? През тази пукнатина едва се провира един човек.
— Ами… аз може и да имам идея — отвърнах. — Само че ще стане доста мърляво. И опасно.
Дърдорко въздъхна.
— Не трябваше да очаквам друго.
Около час по-късно се качих в кокпита на Ем-бот. Почти треперех от вълнение. Настаних Кръвожадния на седалката до мен, след това се закопчах.
Малката ми пещера изглеждаше гола, след като прибрахме и кухнята ми, и инструментите на Дърдорко. Събрахме, каквото можахме в кокпита и изкарахме останалото с помощта на светлинното въже през пукнатината. Дърдорко се отдръпна на безопасно разстояние. Забавната част щях да я свърша сама.
Както повечето „забавни“ неща и този път щеше да има чупене на разни неща.
— Готов ли си? — попитах Ем-бот.
— Имам две състояния — отвърна той. — Готов и с изключена мощност.
— Не забравяй работата — подхвърлих. — Но усещането е страхотно. — Поставих ръце на контролната сфера и дросела, поех си дълбоко въздух и издишах.
— Държа да те уведомя — каза Ем-бот, — че чух какво си казахте двамата одеве, когато шепнехте. Когато Родж каза, че съм откачен.
— Предполагах, че ще чуеш — отвърнах. — Нали си кораб за наблюдение и разузнаване.
— Изкуственият интелект не може да е откачен — заяви той. — Можем, но само ако сме програмирани за подобно нещо. Което е обратното на лудост. Само че… ти ще ми кажеш, нали? Ако ти се сторя… откачен.
— Онази работа с гъбите е малко прекалена.
— Усещам. Но не мога да се сдържа. Заповедите ми са много силни. Както и последните думи на пилота ми.
— Притаи се. Никакви битки.
— И да го чакам. Да. Тъкмо затова не мога да ти позволя да съобщиш за мен на ЗСД, макар да знам, че по този начин ще помогна и на теб, и на твоите хора. Аз просто трябва да следвам заповедите си. — Той замълча. — Тревожа се, че ще ме качиш във въздуха. Дали пилотът ми е имал предвид да се „притая“ в смисъл „да остана под земята“ или е искал да ме предупреди „да не позволявам да ме видят“?
— Сигурна съм, че е имал предвид второто — отвърнах. — Ние просто ще се насладим на един бърз полет над района.
— Няма да бъде „бърз“ — отвърна той. — След като разполагаме единствено с дросели за маневриране, ще летим с бързината на човешки ход пеша.
Засега беше достатъчно. Включих подемния пръстен, издигнах ни бързо. Прибрах подпорите за кацане и ни обърнах в бавен кръг, след това се наведох на едната страна, а после и на другата. Ухилих се. Контролът беше много подобен, той откликваше с енергия, каквато моят Поко не притежаваше.
Сега въпросът бе как да изляза от пещерата. Изправих подемния пръстен на пантите му и носът на Ем-бот се вдигна. Стрелях със светлинното копие и го забих в пукнатината. Изтеглих го с помощта на ротационните дросели, след това прибрах подемния пръстен. Така се сдобихме с известна мощност, дори без бустер.
Светлинното въже се опъна. Прах и късчета камък се посипаха от тавана. Кръвожадния имитира звука зад гърба ми и затръби енергично, развълнувано.
Част от тавана пропадна, посипа се дъжд от скали и прах. Освободих светлинното копие, погледнах през дупката. Наблизо нямаше светлина, така че над нас се простираше тъмна, еднообразна сивота. Небето.