— Искаш ли да се приближим? — попита Ем-бот.
— Не смея. Казват, че някои от късовете ще открият огън по мен.
— Някои от тези късове са очевидно остатъци от полуавтономна мрежа за защита — обясни той. — Като виждам сенките на външните платформи, мога да кажа, че там има разрушени корабостроителници и дронове за разграждане на материята.
Наблюдавах как късовете се местят, движат, местят и се опитах да си представя времето, когато всичко това е функционирало. Когато е било използвано. Когато тук са живеели хора. Свят над света.
— Да, някои от тези защитни платформи очевидно са действащи — потвърди Ем-бот. — Дори на мен ще ми бъде трудно да се промъкна покрай тях. Обърни внимание на астероидите, които осветих на екрана; кратерите по повърхността издават древното им предназначение. Някои стратегии за скриване на планета включват пренасянето на междупланетарни тела на определена позиция и пускането им. Това може да постигне всичко от заличаването на определен град до катаклизъм, който да доведе до пълно унищожение.
Въздъхнах тихо, ужасена толкова, че дори не си го представих.
— Ами… не че съм създаден като боен кораб — напомни Ем-бот. — Не разбирам от бомбардиране от орбита, не е заложено в програмата ми. Вероятно някой някога ми го е казал.
— Мислех, че не лъжеш.
— Не лъжа! Убеден съм, че съм напреднала форма на добре въоръжен стелт кораб, защото това е щяло да ми помогне за по-доброто събиране на гъби. Това съвсем не е ирационално.
— Значи, всичко, което креляните трябва да направят, за да ни ликвидират, е да тласнат някои от тези астероиди долу — предположих.
— Малко по-трудно е, отколкото го представяш — отвърна Ем-бот. — На креляните ще им бъде необходим достатъчно добър кораб, който да премести нещо толкова огромно със значителна маса. За целта ще бъде нужен миночистач, но пък защитните платформи ще го свалят с лекота. По-малки кораби могат да се промъкнат през пролуките. Но това, предполагам, го знаеш, след като знам колко често се биете с тях.
Отпуснах се на седалката и си позволих да се насладя на гледката. Ширналият се под мен свят, небето, което някак бе станало по-малко, отколкото преди. То бе просто една тясна лента около планетата, скрито от пояса отломки.
Гледах нагоре известно време, възхищавах се на невероятните движения на пояса — огромните късове и платформи, които се движеха в съответствие с древен, езотеричен модел. Пластовете изглежда бяха десетки, но в този момент — за втори път в живота ми — всичко си идваше на мястото. И аз се взрях към космоса. Истинска безкрайност, накъсана единствено от няколко трепкащи звезди.
Кълна се, че можех да ги чуя. Шепот. Нямаше ясно изречени думи, беше нещо истинско. Бабчето беше права. Ако се вслушах внимателно, можех да чуя звездите. Те звучаха като рогове по време на битка, зовяха, привличаха ме към себе си…
Не се прави на глупачка, помислих си аз. Нямаш бустер. Ако креляните те открият, ще бъдеш като неподвижна мишена.
С неудоволствие започнах да се спускам. За един ден май беше достатъчно.
Спуснахме се бавно, оставихме гравитацията да свърши по-голямата работа. За съжаление се бяхме отклонили на известно разстояние заради вятъра, затова, когато се приземихме, трябваше да ни насоча — със смешните дросели за маневри — към дупката.
Всичко отне толкова много време, че когато се върнахме, аз вече се прозявах. Кръвожадния имитира звука на прозявката ми от одеялото, на което го бях сложила зад седалката ми.
Най-сетне се спуснахме в пещерата и кацнахме близо до оригиналното място на Ем-бот.
— Може да се каже, че това беше невероятно първо забавление — рекох.
— Ами да — рече Ем-бот. — Качихме се много високо, нали?
— Ако можех да измисля начин да се сдобия с бустер, щяхме да полетим истински за нула време.
— Ами…
— Можеше да се пробваш да се биеш с креляните, ако искаш — продължих, за да пробвам дали мога да го тласна още по-напред. — Можем да го направим, докато си се „притаил“ — просто няма да казваме на никого и нищо кои сме! Черният фантомен кораб без позивна! Намесва се в боя, за да помогне на ЗСД в момент на нужда!
— Не мисля…
— Представи си, Ем-бот! Лавираш, промъкваш се сред експлозиите на преграден огън. Извисяваш се, устремяваш се напред, доказваш, че си по-силен от враговете. Носи се велика симфония на разрушение и мощ!
— Или още по-добре, да си седя в пещерата! Без да правя разни такива!