— Както казвах — продължи адмиралът, — ние се гордеем с вас. Работата и подготовката ви доказват, че сте най-доброто и най-обещаващо поколение, което ЗСД познава. Вие сте поколението, което ще наследи повърхността. Вие ще ни изведете към необятна нова ера в борбата срещу креляните.
— Не забравяйте, че този тест не доказва стойността ви. Всички вие сте стойностни хора. За да се вдигне един самолет във въздуха, са нужни стотици техници, механици и персонал по поддръжката. Дори скромните техници по отглеждането на водораслите участват в опитите ни да оцелеем. Бустерът на самолета не бива да се отнася презрително към болтовете, които го държат на място.
— Не всички ще издържат изпита, но като сте избрали да дойдете тук, вие оправдавате очакванията, които имаме. За онези, които издържат: очаквам да следя обучението ви. Проявявам личен интерес към кадетите.
Намръщих се. Тя изглеждаше толкова надменна, толкова безразлична. Със сигурност не я беше грижа за мен, макар на баща ми да се носеше лоша слава.
Докато помощниците се втурнаха да раздават тестовете, Железен юмрук се отдръпна настрани, близо до някакви капитани в безупречни униформи. Нисък човечец с очила ѝ зашепна, след това ме посочи. Железен юмрук се обърна и ме погледна отново, изви устни надолу.
О, не.
Погледнах към другата стена на стаята, където учители — включително госпожа Вмиър — наблюдаваха. Тя ме забеляза, след това поклати глава, сякаш от разочарование. Само че… аз… аз мислех, че съм разбрала. Те просто се опитваха да разберат дали съм достоен представител на Дръзки.
Нали така?
Един от помощниците нарочно извади тест от долната част на купчината и го постави на бюрото ми. Колебливо бръкнах в джобовете за молив, но напипах единствено значката на татко. Някой отстрани изсъска и аз погледнах към Дърдорко — който ми подхвърли резервния си молив.
Благодаря, изрекох с устни, след това отворих теста и се надвесих над първия въпрос.
1. Обяснете с примери какво се прави от четиринайсетте типа водорасли, които се отглеждат в басейните и хранителната стойност на всеки.
Стомахът ме присви. Въпрос за водорасли? Да, тестовете често включваха случайни въпроси от ученото в училище, но… водорасли?
Обърнах на следващата страница.
2. Обяснете точните условия, необходими за оптималния растеж на водораслите, без да се ограничавате до — но като включите — температурата, чистотата на водата и дълбочината на басейните.
Следващият беше за почистването на отходните канали, както и по-следващият. Усетих как лицето ми изстива, когато осъзнах, че всички петдесет страници съдържат въпроси за неща като водорасли, басейни за отглеждане на водорасли, отходни канали или вентилация. Тези въпроси ги бях пропуснала, докато ходех на лов. Присъствах следобедите на часовете по физика и история, но просто не ми беше останало достатъчно време, за да науча всичко.
Погледнах отново госпожа Вмиър, но тя не срещна очите ми, затова се приведох напред и надникнах в теста на Дарла Мий-Бим. Първият ѝ въпрос беше коренно различен.
1. Посочете пет въздушни маневри, които трябва да изпълните, за да избегнете крелянски кораб, който ви преследва.
Стегнат лупинг, ножица със завъртане, лупинг на Алстром, подаване на обратна тяга и завъртане в зависимост от това колко близо бе врагът до теб, състоянието на бойното поле и какво точно прави партньорът по изтребител. Облегнах се настрани и надзърнах в теста на друг съсед, където забелязах номера с думите бустер и дросел. Въпрос за ускорението и джи форс.
Един от помощниците заговори, достатъчно високо, за да го чуят всички присъстващи в стаята.
— Държа да ви уведомя, че съседите ви по чин са с различни тестове, така че преписването, което се наказва с изгонване, е напълно безсмислено.
Отпуснах се на седалката и в мен кипна гняв. Това бяха пълни дивотии. Да не би да бяха подготвили тест специално за мен, да бяха включили теми, за които са знаели, че съм била принудена да пропусна?
Докато кипях от яд, няколко човека станаха и тръгнаха към предната част на стаята. Нямаше начин да са приключили, нали? Единият — висок, добре сложен млад мъж с кафява кожа, къса къдрава черна коса, по чието лице се беше изписала досада — подаде на адмирала теста си. От мястото си видях, че е празен, освен името. Той ѝ показа значка — специална значка в синьо и златно. Това беше значката на пилот, сражавал се в Битката за Висина.
Деца на Първи граждани, помислих си аз. За тях бе достатъчно да се явят и да попълнят имената си и автоматично ги приемаха в пилотската школа. Днес бяха шестима, всеки получаваше шанс, който трябваше да се падне на друг, трудолюбив ученик.