— Непрекъснато се чудя на токсичната агресия, която присъства навсякъде в културата на Дръзки — заяви добре облеченото момиче.
— Това е нещо ново — записа Коб. — На адмирала много ще ѝ хареса. Пумпал?
— Гладна, господине. — Освен това бях тъпа. Невероятно тъпа. Погледнах отново към Утринна роса и се замислих как бях решила, че е надменна. Сега вече виждах нещата в нова светлина, след като чух изразения тромав акцент и грешните изречения. Как тя извръщаше поглед, когато някой разговаряше с нея.
— Добре, приключихме с това — повиши глас Коб. — Затягайте коланите и пуснете холограмите!
14.
— Вие сте слабото звено в нашата защита — натърти Коб, мина през центъра на класната стая и заговори на деветимата в симулаторите преди да пуснем холограмите. — Корабът ви може да ускорява до невероятна скорост и да прави виражи, след които няма да оцелеете. Той е много по-способен от вас. Ако умрете там горе, няма да е, защото корабът ви е предал, а защото вие сте предали кораба.
Беше минала цяла седмица, по-голямата част в пълна мъгла. Всеки ден тренирахме на авиотренажора, влизахме в центрофугата, след това аз всяка нощ спях в кокпита на древния изтребител. Беше ми писнало от неподправени плъхове и гъби.
— Джи форсът е най-големият ви враг — продължи Коб. — Не можете единствено да следите джи форса, трябва да внимавате в коя посока ви изтласкват. Човешките същества могат да понесат разумно количество джи форс на заден, както когато сте в права линия.
— Ако обаче се изстреляте нагоре или направите остър завой, джи форсът ще ви потегли надолу и ще свали кръвта от главата ви в краката. Мнозина ще останат впримчени в гравитационното привличане — ще изпаднат в безсъзнание — след девет или десет джи по този начин. Ако се завъртите по оста си, тогава включете бустерите в обратната посока, както практикувахме… Можете много лесно да минете над сто джи, колкото вътрешностите ви да станат на супа от неочакваното рязко движение и завъртане.
Нед вдигна ръка.
— Защо тогава учим тези маневри?
— Грав капс — обадих се аз.
Коб ме посочи и кимна.
— Корабите ви могат да компенсират неочаквания и краен джи форс. Летателните апарати на ЗСД имат нещото, наречено Гравитационни капацитатори. Когато смените посоката или подадете бързо скорост, Грав капс се включват и противостоят на силата. Грав капс могат да работят в продължение на около три секунди и имат нужда от кратко време за презареждане, така че са най-полезни, когато правите остър завой.
Това вече ми беше известно. Всъщност Нед трябваше да го знае, ако бе принуден да учи за теста. Затова отпуснах мислите си към счупения кораб. Не бях напреднала много по него, тъй като отделях повече време за лов и приготвяне на месото на плъховете. Все още имах нужда от енергийна матрица…
— Корабите ви имат три вида оръжия — продължи Коб.
Чакай малко, оръжия ли? Насочих отново вниманието си към часа и забелязах, че Бим е наострил уши. Беше симпатично как откликваше, също като малко кученце, всеки път, когато някой споменеше оръжия.
— Да, Бим — обърна се към него Коб. — Оръжия. Не се подмокряй от вълнение. Първото е базовият деструктор — главното ви оръжие, но също така най-малко ефективното. То изстрелва концентриран лъч енергия и обикновено стреля на пулсации от кратко разстояние.
Коб спря до мястото на Кималин.
— И по-рядко, може да бъде заредено за много точна стрелба от разстояние. Повечето пилоти използват тази функция, за да довършат повреден кораб или да набележат врага по време на засада. За да поразите активна цел от разстояние с деструктор се изисква невероятен усет и умение.
Кималин се усмихна широко.
— Не се възгордявай — сряза я Коб. — Деструкторът е на практика безполезен срещу враг с щит — въпреки че вие пак ще стреляте по тях при всяка възможност, тъй като човешката природа се надява на късметлийско попадение. Ще се опитам да избия това от главите ви, но честно казано, дори обучени пилоти се държат за деструкторите си, сякаш са тъпи писма от ученическата им любов.
Бим се изкиска.
— Това не беше шега — сопна се Коб. — Включете холограмите.
Включихме тренажорите и неочаквано се озовахме на площадката за излитане. Щом се издигнахме във въздуха и потвърдихме позициите си, гласът на Коб започна да пропуква в каските.
— Така. Звездите да са ни на помощ, време е да започнете да стреляте. Спусъкът на деструктора е копчето до показалеца ви на контролната сфера. Давайте.
Натиснах колебливо копчето. Три бели лъча се изстреляха в бърза последователност от острия като молив нос на изтребителя ми. Ухилих се и продължих да натискам отново и отново. Просто така, бях получила власт над живота и смъртта! И то за нещо повече от най-обикновени плъхове!