Нямах контрол. Корабът престана да ми се подчинява. По време на лупинга бях превишила джи форса и Грав капс бяха изключили. Макар тялото ми да не усещаше тук, ако бях в истински кораб, щях да съм изгубила съзнание.
Крелянски кораб се отърва от мен с почти небрежен изстрел и холограмата ми се размаза. След това балонът изчезна и аз се озовах в класната стая. Джорген издържа още поне седемнайсет секунди. Броих ги.
Отпуснах се на седалката, пулсът ми туптеше бързо. Това бе все едно да наблюдавам края на света.
— Да предположим, че се доближавате до компетентността — рече Коб. — Разбирам, че това е доста откачена фантазия, но аз съм оптимист. Ако можехте да летите по-добре от средния крелянски кораб, щяхте пак да сте в неизгодна позиция, защото използвате единствено деструктори.
— Значи сме прецакани — изправи се Еф Ем.
— Не. Просто трябва да се бием различно и по някакъв начин да компенсираме недостатъците си. Закопчавайте коланите, кадети.
Тя щракна колана и холограмите се включиха отново, а ние се подредихме в редица под небето. Крелянските кораби се появиха в безшумна формация пред нас. Този път ги погледнах по-подозрително и показалецът ми нямаше търпение да ги засипе с огън от деструктора.
— Драконче — обърна се Коб към Артуро. — Натисни копчетата до трети и четвърти пръст. Натисни ги едновременно.
Корабът ми се разклати, а от Артуро изригна светлина, също като разплискана вода.
— Ехо! — възмути се Драйфа. — Щитът ми е паднал.
— И моят — обади се Кималин.
— И моят — не остана по-назад Артуро.
— Моят е вдигнат — похвали се Досадник, както и някои от другите.
Щитът на Артуро падна, помислих си аз, както и на двата кораба в редицата до него. Приведох се напред, погледнах извън балона, който обгръщаше кокпита. Любопитството ми беше събудено. Докато учех, се бях запознала със спецификациите на бустерите, методи за летене, подемни пръстени — на практика всичко за изтребителите, с изключение на спецификациите на оръжията.
— ОМП — подхвърли Коб. — Обърнат Магеланов Пръстен. Той напълно ще премахне всеки щит на кораб — включително и вашите. Има много къс обхват, така че трябва буквално да се промъкнете в двигателя на креляните преди да го активирате.
— Ключът да победите креляните не е да ги обсипете с огън. Важното е да маневрирате по-добре от тях, да се съюзите срещу тях, да мислите по-бързо от тях. Креляните летят индивидуално. Те почти никога не се подкрепят.
— Затова пък вие ще се биете в традиционни двойки. Ще действате така, че да включите ОМП по начин, който дава на партньора ви чисто поле за изстрел. Трябва обаче да знаете, че като задействате ОМП, оставате уязвими, докато не включите отново щита си.
Неочакван взрив светлина наблизо накара Еф Ем да изругае тихо.
— Извинявай! — рече Утринна роса с характерния си акцент. — Извинявай, извинявай! — Това бе всичко, което изрече този ден.
— Кое е третото оръжие? — полюбопитства Досадник.
— Светлинните копия — досетих се аз. Бях чела за тях, но в книгите не пишеше нищо конкретно.
— А-ха, значи знаеш за тях, Пумпал — зарадва се Коб. — Така си и мислех. Разкажи ни малко.
— Ами, добре. Но защо аз?
— Те работят по много подобен начин на по-малките си братовчеди: светлинните гривни. Струва ми се, че имаш известен опит.
Той пък откъде знаеше? Носех си гривната в час, тъй като трябваше да влизам и излизам от пещерата, но мислех, че е скрита под дългите ръкави на гащеризона.
— Палец и малкото пръстче — обясни Коб, — копчета от двете страни на контролната сфера.
Точно така. Защо не? Натиснах дросела напред и излязох от редицата, приближих реещите се крелянски кораби. Избрах си един, жиците отзад потрепваха. Както и всички други кораби, имаше подемен пръстен — стандартен размер от около два метра в диаметър — и той блестеше в меко синьо под него.
Крелянският кораб изглеждаше още по-зловещ отблизо. Имаше странен вид на нещо недовършено, макар да не беше така. Жиците, които висяха отзад, сигурно бяха оставени така нарочно, а дизайнът му определено беше извънземен. Не беше недовършен, а направен от същества, които мислеха различно от хората.
Притаих дъх, след това натиснах копчетата, които Коб беше посочил. Линия от разтопено червено изскочи от предната част на кораба ми и се прикрепи към крелянския кораб. Както Коб беше казал, работеше също като светлинното въже — и се изстреля от моя изтребител като харпун.
Леле, помислих си аз.
— Светлинни копия — повтори Коб. — Вероятно сте виждали по-малките им братовчеди на китките на пилотите; използвани са били от инженерите в стария флот, за да се прикрепят, докато работят над машини при нулева гравитация. Пумпал има такава, незнайно откъде — за която реших да не споменавам пред интенданта.