— Благодаря…
— Можеш да ми благодариш като мълчиш, когато говоря — сложи ме на мястото ми Коб. — Светлинните копия са нещо като енергийно ласо, свързват те с нещото, което искаш да пронижеш. Можете да ги използвате, за да се прикрепите към вражески кораб или пък когато сте на терен.
— На терен ли? — попита Артуро. — Искате да кажете да се прикрепим към земята ли?
— Нищо подобно — отвърна Коб.
Небето експлодира и аз вдигнах поглед, ахнах, когато вечните отломки започнаха да падат като дъжд от огнени топки. Свръхнагрят метал и други боклуци се превърнаха в падащи звезди в атмосферата.
Бързо завъртях кораба си, след това натиснах дросела и се върнах в редицата. На отломките им трябваха няколко минути, за да започнат да падат около нас, някои парчета блестяха по-ярко от други. Те се движеха с различна скорост и аз осъзнах, че някои от падащите отломки имат подемен камък, който блести в синьо вътре в тях и ги задържа нависоко.
Отломките се разбиха в няколко от крелянските изтребители и ги превърнаха в пепел.
— Креляните обикновено атакуват, когато започнат да падат отломки — напомни ни Коб. — Те нямат светлинни копия и въпреки че са маневрени, кораб на ЗСД с добър пилот може да ги изпревари и остави зад себе си. Често ги водим насред падащите отломки. Там светлинният харпун е най-доброто ви оръжие — затова през следващия месец ще тренираме с тях. Всеки идиот с пръст може да стреля с деструктор. Но трябва да си истински пилот, за да прелиташ сред отломките и да ги използваш в своя полза.
— Виждал съм пилоти, които използват светлинните си копня, за да изтеглят креляните така, че да се сблъскат, лепват за тях късове космически боклук или дори изтеглят партньора си от опасна ситуация. Можете да се обърнете неочаквано като се закачите за едро парче и се завъртите около него. Можете да хвърляте отломки по врага като елиминирате щита им и ги разбиете. Колкото по-опасно е бойното поле, толкова повече преимущества има добрият пилот. А когато приключите, вие ще бъдете добри пилоти.
Наблюдавахме как отломките падат и горенето им хвърляше отблясъци върху купола около мен.
— Значи… — започнах аз. — Казвате, че в края на обучението очаквате да използваме хващателни куки, направени от енергия, за да разбиваме враговете с горящи парчета космически отломки, така ли?
— Да.
— Това… — прошепнах, — е най-красивото нещо, което съм чувала.
15.
Свързах две жици — работех на червено-оранжевите отблясъци в иначе тъмната пещера — след това ги омотах с изолирбанд. Така, помислих си аз, отстъпих назад и забърсах чело. През изминалите няколко седмици успях да намеря работеща енергийна матрица в стар нагревател за вода в депо за рециклиране в Огнен рай. Познавах един, който работи там и той се съгласи срещу месо от плъхове да си затвори очите, за да мога да се поразровя в депото.
Освен това си взех част от запасите, скрити извън Огнен рай. Направих си нов харпун и измайсторих подобие на кухня, в която имах истински котлон, дехидратор и малко подправки. Отбих се у дома, за да взема Кърваво писмо, старото плюшено мече. Той се превърна в чудесна възглавница. Зарадвах се, когато видях мама и бабчето, въпреки че не им казах, че живея в пещера.
— Казвай — обърнах се към Кръвожадния охлюв на разрушението. — Ще се получи ли?
Малкият пещерен охлюв в жълто и синьо се настани на една скала наблизо.
— Получи? — затръби той.
Той умееше да имитира шумове, но тръбящото звучене си оставаше във всичко, което повтаряше. Бях почти сигурна, че просто ме имитира. А и честно казано, не знаех дали „той“ е наистина той — не бяха ли охлювите и едното, и другото?
— Получи! — повтори Кръвожадния и аз приех думата оптимистично.
Щракнах ключа на енергийната матрица с надеждата опитът ми да се получи. Диагностичният панел отстрани на стария кораб запримигва и аз чух странен звук откъм кокпита. Забързах натам и се качих върху кутията, която използвах вместо стълба, за да влизам вътре.
Звукът долиташе от един панел — звучеше ниско, като производствен шум. Дали не беше метално вибриране? След като го слушах в продължение на минута, тонът се промени.
— Какво е това? — попитах Кръвожадния, погледнах надясно и както очаквах, той се оказа там. Дребната твар умееше да се движи много бързо, когато искаше, но никога не го правеше, когато го гледах.