— Става, когато триеш ръце в нещо толкова бързо, че те заболява. Както когато се одраскаш на нещо. Смисълът е, че иска да се упражняваме много със светлинните копия.
— А-ха. — Тя докосна контролния си панел. — Какво бил казал преди? Нещо за бли… близост?
— Да следим внимателно сензорите за близост — обяснявах бавно аз. Протегнах ръка и посочих продълговато копче. — Можеш да използваш това, за да увеличиш, да стане по-голямо. Разбираш ли?
— А, да. Да. Разбира. — Тя се усмихна с благодарност.
Вдигнах към нея палци и се отдръпнах от холограмата ѝ. Забелязах, че Коб ме наблюдава и изглежда одобри какво правя, въпреки че побърза да се обърне към Драйфа, която се опитваше да накара Еф Ем да заложи десерта си при следващия опит.
Може би щеше да бъде по-лесно, ако Коб обясняваше по-добре какво иска, но Утринна роса изглежда разбираше повечето от инструкциите. Тя просто се чувстваше неловко, когато не разбираше нещо, затова се опитвах да ѝ помагам.
Настаних се на мястото си, опипах шлема отвътре, за да разбера какво точно ме притеснява. Какви бяха тези бучки, помислих си аз и продължих да опипвам. Бяха топчести, точно под подплатата на шлема, всеки имаше малка метална част в средата, която се подаваше през подплатата. Имаше ли ги преди?
— Проблем ли има, кадет? — попита Коб.
Скочих; не бях забелязала, че е приближил моя кокпит.
— Става въпрос за шлема ми, господине. Нещо не му е наред.
— Всичко си му е наред, кадет.
— Не е, погледнете. Пипнете тук. Има едни…
— Всичко е наред, кадет. Медиците наредиха тази сутрин шлемът ти да бъде сменен, преди да пристигнеш. Има сензори, които да следят биосигналите ти.
— А — отдъхнах си аз. — Това ли било? Трябва обаче да кажете на останалите. Може да ги разсее…
— Подменили са единствено твоя шлем, кадет.
Намръщих се. Само моя ли?
— Какви сигнали ще следят при мен?
— Нямам никаква представа. Това проблем ли е?
— По-скоро не — отвърнах, въпреки че се чувствах неловко. Опитах се да разбера нещо от изражението на Коб, но той стоически издържа на погледа ми. Каквото и да беше това, той очевидно нямаше намерение да ми каже. Аз обаче чувствах, че има нещо общо с баща ми и неприязънта на адмирала към мен.
Сложих си шлема, активирах радиото, а след това и холограмата.
— Бим! — чух гласа на Коб в ухото си. Държеше се така, сякаш нищо не се беше случило. — Пуловер ли плетеш или какво? Връщай се отново на мястото си!
— Щом трябва — примири се Бим.
— Трябва ли? Да не би да предпочиташ да миеш подове, вместо да си пилот на изтребител, момче? Виждал съм канари, които летят точно толкова умело, колкото и ти — мога да сложа една на мястото ти, да я боядисам в синьо и поне няма да ми отговаря!
— Извинявам се, Коб — отвърна Бим. — Не исках да отговарям, но… истината е, че разговарях с кадети от Огнена ескадра тази сутрин. Те упражняват близък бой през всичкото време.
— Браво на тях! Когато всички измрат, можеш да се преместиш в стаята им. — Коб въздъхна шумно и подчертано. — Хайде да пробваме.
Блестящи червени кръгове се появиха на бойното поле. Бяха по-големи от кораб и няколко бяха в опасна близост до реещи се отломки.
— Подредете се и докладвайте — нареди Коб.
— Чухте господина! — обади се Досадник. — Подредете се по мой сигнал!
Осмината отлетяхме до кораба на Досадник и се подредихме, след това потвърдихме позициите си.
— Ескадрата готова, господин инструктор! — докладва Досадник.
— Ето и правилата — рече Коб. — През всеки кръг, който преминете, получавате точка. Щом побегнете, трябва да поддържате скорост от поне Маг-1 и не можете да кръжите, ако пропуснете пръстен. Пръстените са общо пет, ще позволя на всеки да направи три пробега на трасето. Най-високият резултат получава два десерта довечера — но ви предупреждавам, че ако катастрофирате, резултатът ви остава такъв, какъвто е бил отпреди да умрете.
Наместих се и си казах, че тази награда е безполезна за мен. Добре поне че нещо щеше да ме разсейва от неудобния шлем.
— Игра — подхвърли Драйфа. — Не че ще ни оставите да се позабавляваме.
— Аз лично ще се забавлявам — отвърна Коб. — Знам как да се забавлявам. През повечето време това включва фантазията как идва денят, в който всички вие ще престанете да ми задавате тъпи въпроси!
Нед се изкиска.
— Това не беше шега! — озъби се Коб. — Заминавайте.
Драйфа извика възторжено и включи на свръхскорост, стрелна се към пояса с отломки. Аз се задействах също толкова бързо, ускорих до Маг-3 и почти я победих при първия пръстен. Прелетях непосредствено зад нея, след това погледнах радара. Бим, Еф Ем и Утринна роса бяха плътно зад мен. Артуро и Нед летяха във формация, както правеха често. Очаквах Кималин да е последна, но тя бе преди Досадник, който беше изостанал поради някаква причина.