Съсредоточих се над трасето, преминах през следващия пръстен. Третият беше точно зад огромно парче метал. Единственият начин да се мине през него беше като използвам светлинното копие, за да направя извънредно остър завой.
Драйфа извика отново и изпълни почти съвършен остър завой през кръга. Взех тактическо решение да прелетя покрай него, което се оказа мъдро, тъй като Бим се опита да се промъкне и се разби в металното парче.
— Ангели небесни! — извика той, когато корабът му експлодира.
Досадник все още не беше започнал, отбелязах аз.
Стигнах до четвъртия пръстен — той се виждаше между две отломки, — но пропуснах последния, който се намираше зад огромна метална кутия, за която бе необходимо светлинно копие, за да я заобиколиш. Завърших с три точки, въпреки че Драйфа взе четири. Не бях броила как е при другите. Горката Кималин катастрофира на четвъртия пръстен.
Останалите заобиколихме отломките отстрани и се приготвяхме за ново преминаване, когато Досадник най-сетне излетя за първия си пробег. Наблюдавал ни е как преминаваме, осъзнах аз. Проучвал е бойното поле.
Умно. И той взе четири точки като Драйфа.
Драйфа веднага се впусна във втора обиколка и аз забелязах, че в нетърпението ни сме надвишили няколко пъти определената от Коб скорост. Защо ни беше да летим по-бързо? За да завършим първи ли? Коб не даваше точки за това.
Тъпо, помислих си аз. Това не е надпревара. Това е шест за точност. Намалих до Маг-1 тъкмо когато Драйфа, докато се опитваше да се закачи за третия обръч за остър завой — изгуби контрол и се разби в близка скала.
— Ха! — възкликна тя. Пет пари не даваше, че е изгубила. Просто бе доволна, че е участвала в игра.
Съсредоточих се над третия пръстен и прехвърлях всичко, на което Коб ни беше научил. Профучах покрай него, забих светлинното копие в един астероид и не само че уцелих, ами — за моя изненада — се завъртях около енергийното въже, така че профучах право през пръстена.
Бим подсвирна.
— Браво, Пумпал.
Освободих въжето и поех нагоре.
— Ти искаш ли да пробваш, Артуро? — попита Нед, докато двамата прелитаха покрай третия пръстен.
— Според мен шансовете ни за победа са по-големи, ако пропускаме този пръстен.
— Жалко! — отвърна Нед, след това се захвана за Артуро със светлинното копие и пое след него, гмурна се към пръстена.
Разбира се, че и двамата се разбиха. Аз преминах четвъртия кръг с лекота, профучах покрай два къса боклук. Пропуснах обаче петия и пронизах единствено въздуха със светлинното копие.
— Нед, идиот такъв — заговори в ухото ми Артуро. — Защо го направи?
— Исках да видя какво ще стане — призна Нед.
— Искал бил… Нед, беше очевидно какво ще се случи. Уби и двама ни!
— По-добре тук, отколкото в истинския свят.
— Нито едното е добре, нито другото. Сега няма да спечелим.
— Аз и без това не ям дори един десерт — отвърна Нед. — Не се отразява добре на тялото ти, приятелю.
Двамата продължиха да се заяждат по радиото. Забелязах, че Еф Ем не опитва трудните пръстени — ограничаваше се до трите лесни.
Стиснах зъби и се съсредоточих над състезанието. Трябваше да победя Джорген. Беше въпрос на чест.
Той завърши втората си обиколка с нови четири точки, мина през третия пръстен, но пропусна последния, който беше най-трудният. Това му осигури осем точки, докато аз бях със седем. Еф Ем залагаше на сигурно и затова беше с шест. Не бях сигурна за Утринна роса, но тя пробва последния пръстен и пропусна, така че сигурно бях пред нея.
Четиримата обърнахме за трети пробег на трасето. Досадник отново изостана, зачака останалите да минем първи. Много добре, помислих си аз, включих на свръхскорост и минах през първия пръстен. Трябваше да мина през всичките, за да имам шанс. Еф Ем, както можеше да се очаква, дори не се опита да мине през първия. Просто прелетя отгоре.
— Какво правиш, Еф Ем? — попита Коб.
— Реших, че всички онези клоуни ще се разбият, господине. Може би ще успея да победя и без точките.
Не, помислих си аз, докато минавах през втория. Той каза, че запазваме точките си дори ако се разбием — което означава, че не можем да изкараме повече. Значи нямаше начин да победи, колкото и да беше внимателна. Коб ни беше предупредил.
Приближих третия пръстен и усетих, че ръцете ми се потят. Хайде… Давай! Задействах светлинното копие и уцелих отломък право в средата, но не натиснах дросела както трябва, затова се завъртях, но пропуснах пръстена.