Излязох от лупинга и веднага се насочих право надолу, след това се стрелнах настрани и забих светлинното копие в падащ отломък. Не бях достатъчно бърза и когато Грав капс се задействаха, джи форсът ме лепна за седалката. В ъглите на очите ми причерня, но това бе всичко.
Завъртях се рязко и се захванах за друг къс, който димеше след мен — след това се промуших скоростно между два крелянски кораба, които идваха от другата посока. Опашката ме изгуби при това завъртане и аз забелязах бляскава експлозия зад мен, когато един от опитните пилоти уцели врага, докато се опитваше да ме прихване отново.
— Добра маневра, Пумпал — заговори тихо Коб. — Отлична маневра. Не си позволявай много. Спомни си симулациите. Подобни показни маневри могат да те убият.
Кимнах, въпреки че той нямаше как да ме види.
— Бим е на твое десет, на сто и петдесет по-нагоре. Върви при него. Това момче е прекалено нетърпеливо.
Сякаш по команда, гласът на Бим се разнесе по радиото.
— Хора? Виждате ли това? Точно пред мен?
В далечината пред нас се водеше по-голяма битка; беше ни наредено да участваме в по-малкия сблъсък. Различих падащите искри и пропусналите изстрели там, но Бим не сочеше там.
Когато се подредих до него, забелязах: крелянски кораб, но различен модел от извитите. Този беше по-тумбест също като налят плод и крила отгоре. Или… не, това беше кораб, който летеше с нещо гигантско закачено отдолу.
Бомбардировач, досетих се аз и си спомних наученото. Носи животозаличаваща бомба.
— Животозаличаваща — обади се Джорген. — Коб, потвърждаваме присъствието на животозаличаваща бомба.
— Останалите радио честоти също говорят за нея — добави Коб. — Спокойно, кадет. Адмиралът вече се е заел с този бомбардировач.
— Мога да му видя сметката, Коб — обади се Бим. — Мога да го сваля.
Очаквах Коб да отхвърли тази идея на мига, но той не го направи.
— Нека се обади за заповеди и ще съобщя, че имаш видимост.
Бим прие това като потвърждение.
— С мен ли си, Пумпал?
— Абсолютно — потвърдих. — Да вървим.
— Спокойно, кадет — заговори Коб. — Има нещо странно при тези описания. Можете ли да потвърдите? Тази бомба изглежда по-голяма от обикновено.
Бим не слушаше. Видях през прозореца на кокпита как се гмурна към самотния бомбардировач, който беше — следвайки обичайния крелянски протокол — слязъл на по-ниска височина, за да се опита да избегне наземния огън.
— Нещо не е наред — отбеляза Коб.
Група сенки се отдели от страните на бомбардировача — по-малки крелянски кораби, почти невидими в мрака. Бяха четири.
Те осветиха всичко с унищожителна огнена сила и щитът ми пропука на светлината. Нервите ми се изопнаха, инстинктивно завъртях кораба си настрани.
— Коб — докладвах. — Четири ескортиращи кораба току-що се отделиха от бомбардировача!
Корабите ни се нахвърлиха. Аз успях да се отдръпна, ръцете ми бяха потни върху уредите за управление.
— По-бързи са от обичайните крелянски изтребители.
— Има нещо ново — забеляза Коб. — Вие двамата, оттеглете се.
— Мога да поразя целта, Коб! — похвали се Бим. Светлината на деструктора му заблестя от предната част на кораба в далекообхватен изстрел.
Четирите охраняващи кораба се устремиха към нас, отново откриха огън.
— Бим! — изкрещях.
Бях почти сигурна, че погледна към мен — светлината се отрази във визьора му — когато изстрелите поразиха кораба му, преодоляха щита с концентриран огън.
Изтребителят на Бим експлодира на няколко едри къса, единият от тях се удари в моя кораб. Аз бях запратена настрани, когато моят Поко се завъртя. Странница изпищя името ми, когато светът се разтърси. Светлините на таблото ми полудяха, блесна надпис „Щитът дезактивиран“.
Джи форс ме притисна, тъй като действието на Грав капс беше преодоляно. Усетих как ми прилошава и всичко пред мен се завъртя. Обучението ми обаче си каза думата. Незнайно как — като стиснах силно контролната сфера — успях да напипам контрола за спускане, който завъртя подемния ми пръстен на предните държачи също като капак, който се отваря неочаквано. Това го насочи към носа на кораба ми и маневрата ме изтегли от падането. Светът се изправи отново и аз останах да се рея, носът ми насочен към земята.
На таблото блеснаха нови светлини. Видях как останките на Бим се удрят в повърхността в серия от тихи експлозии.
Та той дори… дори не си беше измислил позивна.
— Врагът се оттегля! — забеляза Нед. — Май им стига толкова!