— Да, бе! — възмути се Артуро. — Ти само гледай, Драйфа, един ден ще те накарам да си вземеш думите назад.
— Толкова съм гладна, че съм готова още сега да си ги взема и да ги изям — призна тя, — стига да имат приличен сос. Дано столовата не е затворена. Страннице, може ли да изям твоя десерт?
— Какво? — попита момичето и вдигна поглед от защитния гащеризон — който сгъваше, за да го остави на мястото си, както правеше всеки ден, когато излезеше от кокпита си.
— Ти си готина и така нататък — продължи Драйфа. — Предполагам, че ще отстъпиш, ако настоявам достатъчно дълго. Та може ли да ти изям десерта?
— Благословени да са звездите ти — отвърна Кималин. — Ако обаче докоснеш пая ми, ще ти отскубна пръстчетата. — Тя се изчерви, когато го каза и вдигна ръка пред устата си.
— Ще го направи, Драйфа — пошегувах се аз. — Никога не се доварявай на милите и добрите.
— Така си е — съгласи се Драйфа. — Това не е ли… — Тя млъкна, когато разбра, че аз съм го казала. След това се обърна и излезе.
Познавах този поглед. Откакто Джорген издаде, че съм дъщерята на Преследвач, нещата между нас с Драйфа се промениха.
Останалите се изнизаха от стаята. Въздъхнах, събрах си нещата и се подготвих за изтощителния преход до пещерата. Метнах раницата на гръб и забелязах, че Еф Ем не е тръгнала. Беше застанала до стената, наблюдаваше ме. Беше толкова висока и красива. Като кадети на ЗСД облеклото ни е стандартно. За ежедневната работа можем да избираме между гащеризон или стандартни униформи на ЗСД, ако ги предпочитаме. Трябваше обаче да сме готови да се преобличаме в пилотски дрехи, ако ни повикаха.
Повечето от нас носеха гащеризони, тъй като бяха най-удобни. Не и Еф Ем. Освен лъснатите ботуши, тя често носеше шита по поръчка униформа с яке, което изглеждаше по-стилно на нея, отколкото на останалите. Беше толкова съвършена, че приличаше по-скоро на статуя, отколкото на човек.
— Благодаря ти — каза ми тя, — за онова, което каза одеве. За Бим, Утринна роса и звездите.
— Не ти ли се стори „прекалено агресивно“? — попитах. Еф Ем все се оплакваше, че останалите сме прекалено агресивни, което за мен нямаше смисъл. Нали агресията беше част от войната?
— Повечето от онова, което казваш, са пълни глупости — заяви Еф Ем. — Многословното перчене е извинение да пробутваш патриотарски мантри, които са били насадени в теб, след като цял живот са ти набивали в главата индоктринациите на Дръзки. Само че онова, което каза одеве, идваше от сърцето ти. Аз… ами, имах нужда да го чуя. Благодаря ти.
— Ти си странно момиче, Еф Ем — признах. Нямах представа какво означаваше казаното.
Седналият на бюрото си Коб изсумтя и ме погледна над документите. Тъкмо ти ли наричаш някой странен, сякаш питаха очите му.
Поговорих с Еф Ем в празния коридор; кадетите от другите ескадри бяха приключили часовете си много отдавна.
— Искам да сме наясно — каза Еф Ем, докато вървяхме заедно, — че не те виня за отношението ти. Ти си продукт на огромно обществено напрежение, което принуждава младите да заемат все по-агресивна позиция. Сигурна съм, че дълбоко в себе си си сладурана.
— Всъщност не съм — ухилих се аз. — Но нямам нищо против, че хората ме подценяват. Може би и креляните ще направят същото, така че ще се насладя на изненадата в очите им, когато избода очите от черепите им.
Еф Ем ме погледна втрещена.
— Стига да имат очи под броните. Или черепи. Каквото и да имат, аз ще го изтръгна. — Погледнах я, след това се усмихнах още по-широко. — Шегувам се, Еф Ем. Донякъде. Казвам подобни неща, защото ме забавляват. Също както в старите приказки, нали ги знаеш?
— Не съм чела тези приказки.
— Едва ли ще ти харесат. Ти защо винаги подчертаваш, че останалите са прекалено агресивни? Не си ли от Дръзки?
— Отгледана и възпитана съм като дете на Дръзки — призна тя. — Само че избирам сега да съм, както казват долу, от Недоволните — възразявам срещу начина, по който се води войната. Мисля, че трябва да отхвърлим потисничеството на военното правителство.
Заковах се на място, бях шокирана. Никога преди не бях чувала подобни думи.
— Значи… си страхливка.
Еф Ем се изчерви, изпъна гръб и ми се стори още по-висока.
— Мислех, че тъкмо ти трябва да си по-внимателна, когато употребяваш тази дума.
— Извинявай — изчервих се аз. Тя беше права. Въпреки това ми беше трудно да разбера какво казваше. Разбирах думите, но не и значението им. Да се отхвърли военното правителство ли? Че кой тогава ще води войната?
— Все още имам желание да се бия — продължи Еф Ем, вирнала високо глава. — Само защото искам промени не означава, че ще позволя креляните да ни унищожат. Ти обаче даваш ли си сметка как се отразява на обществото ни да се обучават деца още от раждането им да се идеализират и величаят боевете? Да се обожествяват Първите граждани като светци? Би трябвало да учим децата ни да са по-грижовни, по-любопитни — не само да рушат, но и да строят.